Избрани фантастични произведения. Том първи (Ранни разкази. Фондацията)

— Въпреки това не ми харесва начинът, по който говориш — настоя Фулъм. — Това е опасно становище; още по-опасно е, защото напоследък забелязахме, че голяма част от населението, изглежда, реагира точно по този начин на всички твои внушения. Мога направо да ти кажа, кмете Хардин, че Съветът не е напълно сляп за действията ти напоследък. — Той млъкна и всички изразиха съгласие. Хардин вдигна рамене. Фулъм продължи. — Ако подбудиш града към насилствени действия, ще извършиш сложно самоубийство… а ние не възнамеряваме да го допуснем. Нашата политика има само една основна цел и тя е издаването на енциклопедията. Каквото и да решим да направим или да не направим, ще бъде решено като необходима мярка, за да се запази енциклопедията.

— Тогава — рече Хардин — стигаш до заключението, че трябва да продължим интензивната си кампания да не предприемаме нищо.

— Ти сам доказа, че Империята не е в състояние да ни помогне — каза горчиво Пирен, — макар да не разбирам защо и как може да бъде така. Ако е необходим компромис…

Хардин изпитваше кошмарното чувство, че тича с всички сили, но не помръдва от мястото си.

— Няма компромис! Не разбирате ли, че тази безсмислица за военните бази е особено долнокачествен брътвеж? Хаут Родрик ни съобщи какво иска Анакреон — направо да ни анексира и да ни наложи собствената си феодална система на поземлени владения и селско-аристократична икономика. Ако е останало нещо от нашия блъф за атомната енергия, то може да ги принуди да действат по-бавно, но въпреки това ще действат.

В негодуванието си той се беше изправил и другите също бяха станали — с изключение на Джорд Фара. Тогава Джорд Фара заговори:

— Моля всички да седнете. Струва ми се, че стигнахме достатъчно далеч. Хайде, кмете Хардин, няма смисъл да гледаш толкова гневно; никой от нас не е извършил предателство.

— Ще трябва да ме убедите в това!

— Знаеш, че не го мислиш — усмихна се кротко Фара. — Позволете ми да кажа нещо!

Малките му хитри очи бяха полупритворени, а по широката му гладка брадичка лъщеше пот.

— Изглежда, няма смисъл да се крие, че Съветът стигна до следното решение — истинското разрешаване на проблема се съдържа в онова, което ще бъде разкрито, когато след шест дни се отвори криптата.

— Това ли е приносът ви по въпроса?

— Да.

— Не трябва да предприемаме нищо, така ли, освен да чакаме кротко и спокойно и да изразяваме вярата си, че от криптата ще изскочи някакъв deus ex machina.

— Като се отстрани емоционалната ти фразеология, това е същността.

— Какво неприкрито бягство от действителността! Наистина, доктор Фара, такава лудост намирисва на гениалност. По-дребен ум не би бил способен на нея.

— Вкусът ти към епиграмите, Хардин, е забавен — усмихна се снизходително Фара, — но тук не е на място. Всъщност, струва ми се, че помниш спора за криптата преди три седмици.

— Да, помня го. Не отричам, че от гледна точка само на дедуктивната логика идеята беше глупава. Ти каза — прекъсни ме, ако греша, — че Хари Селдън е най-великият психолог в Системата; че поради това той би могъл да предвиди точното и неудобно положение, в което се намираме сега; и затова е създал криптата като метод да ни покаже изхода.

— Това е същността на идеята.

— Ще те изненада ли, ако споделя, че през последните седмици доста мислих по въпроса?

— Много ласкателно. И какъв е резултатът?

— Резултатът е, че чистата дедукция не е достатъчна. Отново е необходим малко здрав разум.

— Например?

— Например, ако той е предвидил бъркотията с Анакреон, защо не ни е настанил на някоя друга планета, по-близо до центровете на Галактиката? Добре известно е, че Селдън с хитрост и ловкост накарал комисарите на Трантор да наредят Фондацията да се установи на Терминус. Но защо го е направил? Защо да ни настанява тук, ако предварително е знаел, че ще бъдат прекъснати съобщителните ни връзки, знаел е за изолацията ни от Галактиката, за заплахата от съседите ни и за нашата безпомощност поради липсата на метали на Терминус? Това преди всичко! Ако пък е предвидил всичко, защо не е предупредил първите заселници, за да имат те време да се подготвят, ами изчаква, както е направил, единият ни крак да влезе в гроба, преди да го направи?

И не забравяйте друго. Макар той да е могъл да предвиди проблема тогава, ние също така добре го виждаме сега. Все пак Селдън не е бил магьосник. Няма магически методи за избягване от тази дилема, които той може да види, а ние — не.

— Но, Хардин — припомни му Фара, — ние не можем!