Избрани фантастични произведения. Том първи (Ранни разкази. Фондацията)

— Фара напипва очертанията на проблема. Понякога ме изнервя. А откакто ме избраха, Пирен ме подозира. Но те никога не са били способни да разберат какво се готви в действителност. Цялото им възпитание е било авторитарно. Сигурни са, че императорът — само защото е император — е всесилен. Уверени са също, че Управителният съвет — само защото е Управителен съвет, който действа от името на императора — не може да изпадне в положение, при което да не издава заповеди. Тази им неспособност да осъзнаят възможността за бунт е най-добрият ни съюзник. — Хардин стана от креслото си и отиде до охладителя за вода. — Докато си гледат енциклопедията, Лий, те не са лоши хора, а ние ще се погрижим в бъдеще да се занимават само с нея. Но щом става въпрос да се управлява Терминус, те са безнадеждно некомпетентни. Сега върви и се погрижи нещата да потръгнат. Искам да остана сам.

Той седна върху ъгъла на бюрото и се загледа в чашата с вода.

Космос! Само да беше толкова уверен, колкото твърдеше! Анакреонците щяха да кацнат след два дни, а на какво можеше той да разчита, освен на някои хрумвания и опити да отгатне към какво ги е подтиквал Хари Селдън през последните петдесет години? Дори не беше истински, настоящ психолог — обикновен неопитен човек с частично образование, който се опитва да отгатне замислите на най-великия мозък на епохата.

Ако Фара беше прав; ако Анакреон беше единственият проблем, предвиден от Хари Селдън; ако се е грижил да запази само енциклопедията — тогава каква беше стойността на преврата?

Хардин повдигна рамене и изпи водата.

7

В криптата бяха поставени доста повече от шест кресла, сякаш се очакваше по-голямо присъствие. Хардин го отбеляза многозначително и седна уморено в един ъгъл, колкото може по-далеч от другите петима.

Членовете на Съвета, изглежда, не възразяваха против подобно подреждане. Разговаряха помежду си с шепот, който след известно време се превърна в съскащи едносрични звуци и накрая замря напълно. От всички тях само Джорд Фара изглеждаше почти спокоен. Беше извадил часовника си и мрачно се взираше в него.

Хардин погледна собствения си часовник, после премести поглед върху стъкления куб — напълно празен, който заемаше половината помещение. Той беше единственият необичаен предмет в залата, защото освен него нищо не издаваше, че някъде зрънце радий се разпада до мига, в който един лост ще превключи, ще се направи връзка, и…

Светлините намаляха! Не загаснаха, а само пожълтяха и потъмняха така внезапно, че Хардин се стресна. Той вдигна поглед към лампите на тавана доста сепнато и когато го свали, стъкленият куб вече не беше празен. Заемаше го мъж в инвалидна количка! Той помълча няколко мига, но затвори книгата в скута си и лениво я опипа. След това се усмихна и лицето му изглеждаше съвсем живо.

— Аз съм Хари Селдън — произнесе мъжът. Гласът беше старчески и благ.

Хардин понечи да се изправи, за да се представи, но се въздържа.

— Както виждате — продължи с разговорен тон гласът, — прикован съм към тази количка и не мога да стана, за да ви приветствам. По мое време вашите прадеди отпътуваха преди няколко месеца за Терминус и след това аз получих доста неприятна парализа. Известно ви е, че не мога да ви видя и поради това не съм в състояние да ви приветствам както подобава. Дори не зная колко от вас са тук, така че всичко ще премине без официалности. Ако някой от вас е прав, моля да седне; ако ви се пуши, нямам нищо против. — Последва лек смях. — Защо ли да имам нещо против? Всъщност аз не съм тук.

Хардин почти автоматично бръкна за пура, но се отказа.

Хари Селдън остави настрана книгата — сякаш я постави върху някакво бюро до него, — а когато пръстите му я пуснаха, тя изчезна.

— Днес се навършват петдесет години — поде отново той, — откакто е основана Фондацията — петдесет години, през които членовете на Фондацията не знаеха каква е целта на тяхната работа. Налагаше се да не знаят, но сега тази необходимост вече не съществува. Да започнем с това, че Фондацията на енциклопедията е измама и винаги е била такава!

Зад Хардин настъпи суматоха и се разнесоха няколко приглушени възклицания, но той не се обърна.

Хари Селдън, разбира се, остана невъзмутим. Той продължи:

— Тя е измама в този смисъл, че нито аз, нито колегите ми сме се безпокоили дали дори един том от нея ще бъде въобще издаден. Тя изпълни целта си, тъй като чрез нея получихме харта от императора, чрез нея привлякохме сто хиляди души, необходими за нашия проект, и също благодарение на нея им намерихме занимание, докато събитията се развият и стане твърде късно да се откажат.

През петдесетте години, през които вие се занимавахте с този мошенически проект — няма смисъл да смекчаваме думите, — пътят за вашето отстъпление бе пресечен и сега нямате друг избор, освен да продължите да работите по неизмеримо по-важния проект, който беше и продължава да бъде нашият истински план.