ЧЕТИРИТЕ КРАЛСТВА
— Име, дадено на онези части от провинция Анакреон, които се откъснали от Първата империя в началото на Ерата на Фондацията, за да образуват независими и краткотрайни кралства. Най-могъщото от тях било Анакреон, което в областта на…… Несъмнено най-интересният аспект от историята на Четирите кралства засяга странния обществен ред, наложен им временно от управлението на Салвор Хардин…
ДЕЛЕГАЦИЯ!
Фактът, че Салвор Хардин я бе предвидил, не я правеше по-приятна. Дори обратното — очакването решително го тревожеше.
Йохан Лий препоръчваше крайни мерки.
— Не разбирам, Хардин — каза той, — защо трябва да губим време. Те не могат да направят нищо до следващите избори — поне по законен път, а това ни дава една година. Отпрати ги.
Хардин облиза устни.
— Лий, никога няма да се научиш. През четиридесетте години, откакто те познавам, въобще не успя да научиш благородното изкуство да се промъкваш изотзад.
— Не мога да се боря по такъв начин — изръмжа Лий.
— Да, зная. Предполагам, затова си единственият човек, на когото имам доверие. — Той млъкна и посегна за пура. Изминахме дълъг път, Лий, откакто в миналото извършихме
—
— Да, но аз нямам твоето храносмилане. — Хардин смукна лениво от пурата. Отдавна бе престанал да желае мекия тютюн от Вега на младежките си години. Времето, когато планетата Терминус бе търгувала с всички части на Галактичната империя, принадлежеше на склада на забравата, в който попадат всички „Добри стари времена“. Същата забрава, към която се отправяше Галактичната империя. Запита се кой ли ще бъде новият император — ако въобще има нов император или империя. Космос! Вече четиридесет години, откакто тук, в края на Галактиката, бяха прекъснати съобщенията; целият свят на Терминус се състоеше от него и от четирите съседни кралства.
Как бяха рухнали величията!
Западаща цивилизация. Атомната енергия — забравена. Науката избледняваща до митология — докато не се намеси Фондацията. Фондацията, която Хари Селдън бе основал тук, на Терминус, точно с тази цел.
Лий беше застанал до прозореца и гласът му прекъсна мислите на Хардин.
— Пристигнаха — отбеляза той — младите сукалчета, с последен модел наземна кола. — Направи няколко несигурни крачки към вратата и тогава погледна Хардин.
Хардин се усмихна и му махна с ръка да остане.
— Наредих да ги доведат тук.
— Тук! Защо? Придаваш им прекалена важност.
— Защо да изпълняваме всичките церемонии на официален прием на кмета? Доста стар съм за бюрократизъм. Освен това, когато имаш работа с младежи, ласкателството е полезно — особено когато с нищо не те задължава. — Той намигна. — Седни, Лий, и ми дай моралната си подкрепа. Ще ми бъде необходима срещу младия Сермак.
— А, тоя Сермак — изрече тежко Лий — е опасен. Има поддръжници, Хардин, така че не го подценявай.
— Нима някога съм подценил някого?
— Е, тогава арестувай го. След това можеш да го обвиниш в едно или в друго.
Хардин не обърна внимание на последния съвет.
— Ето ги, Лий. — В отговор на сигнала той натисна един педал под бюрото си и вратата се плъзна встрани.
Четиримата, които съставяха делегацията, влязоха и Хардин любезно им посочи креслата, разположени в полукръг срещу бюрото му. Те се поклониха и зачакаха кметът да заговори пръв.
Хардин отвори странно скулптирания сребърен капак на кутията за пури, принадлежала на Джорд Фара от Управителния съвет през отдавна миналите години на енциклопедистите. Беше истинско имперско изделие от Сантани, макар пурите, които сега съдържаше, да бяха местно производство. Един по един четиримата от делегацията си взеха пури и ги запалиха като в някакъв ритуал.