Избрани фантастични произведения. Том първи (Ранни разкази. Фондацията)

— Веднага спрете подкупите, докато още можете. Положете усилия, за да засилите Терминус и нападнете първи!

Хардин с почти патологичен интерес се вгледа в русите мустачки на младежа. Сермак се чувстваше уверен в себе си — в противен случай нямаше да говори толкова много. Нямаше съмнение, че думите му отразяваха настроението на доста огромна част от населението — доста огромна.

Гласът на Хардин не издаде потока от леко обезпокоени мисли. Той заговори почти небрежно.

— Свършихте ли?

— Засега.

— Добре тогава, виждате ли изявлението в рамка на стената зад мен? Прочетете го, ако обичате.

Устните на Сермак трепнаха.

— Там пише: „Насилието е последната възможност на некомпетентния“. Това е доктрината на един старец, господин кмете.

— Прилагах я като млад човек, господин съветник, и то успешно. Вие сте били зает с раждането си, когато това се случи, но може би в училище сте чели нещо за него. — Той изгледа съсредоточено Сермак и продължи с равномерен глас. — След като Хари Селдън основал Фондацията тук с фиктивната цел да се създаде велика енциклопедия, в продължение на петдесет години ние следвахме тази измамна надежда, преди да открием какво в действителност е искал. Тогава беше станало вече почти невъзвратимо късно. Когато връзките в централните райони на старата Империя се прекъснаха, ние се озовахме в свят от учени, съсредоточени в един-единствен град, който нямаше никаква индустрия и беше заобиколен от новосъздадени кралства, враждебно настроени и до голяма степен варварски. Ние бяхме малък остров на атомна енергия сред този океан от варварство — изключително ценна плячка.

Анакреон, тогава, както и сега, най-мощното от четирите кралства, поиска и наистина установи военна база на Терминус, а управителите на града, енциклопедистите, разбраха много добре, че това е само преход към завладяване на цялата планета. Така стояха нещата, когато аз… хм… поех управлението. Какво щяхте да направите вие?

Сермак повдигна рамене.

— Въпросът е академичен. Разбира се, аз зная какво сте направили вие.

— Все пак ще го повторя. Може би не разбирате същността. Голямо беше изкушението да съберем колкото можем повече сили и да се бием. Това е най-лесният и най-удовлетворителният за човешкото самоуважение изход, но почти неизменно и най-глупавият. Вие щяхте да постъпите така; вие, който съветвате „да нападнем първи“. Но аз постъпих другояче. Посетих едно по едно трите кралства; изтъкнах, че да се допусне тайната на атомната енергия да попадне в ръцете на Анакреон е най-бързият начин сами да си прережат гърлата; и кротко им намекнах, че трябва да направят очевидното. Това беше всичко. Един месец след като войските на Анакреон бяха кацнали на Терминус, техният крал получи общ ултиматум от тримата си съседи. За седем дни и последният анакреонец напусна Терминус. Кажете, каква нужда имаше от насилие?

Младият съветник изгледа замислено фаса на пурата и го хвърли в отвърстието на изгарящото устройство.

— Не успявам да видя аналогия. Инсулинът възвръща диабетика към нормално състояние без необходимост от нож, но апендицитът се нуждае от операция. Това не зависи от вас. Когато другите средства са безсилни, какво остава, освен, както вие го изразихте, последната възможност за спасение? Ваша е грешката, че сме принудени да прибегнем към нея.

— Моя ли? О, да, отново моята политика на мир. Изглежда, все още не схващате основното, което е необходимо в нашето положение. Проблемите ни не приключиха с отпътуването на анакреонците. Тогава само се постави началото им. Четирите кралства станаха по-големи наши врагове от преди, защото всяко искаше атомна енергия — и всяко от тях не ни закачаше, защото се страхуваше от другите три. Балансирахме върху острието на силно наточена сабя и най-малкото залитане на която и да е страна… Ако например едно от кралствата станеше много силно; или ако две от тях образуваха коалиция… Разбирате ли?

— Естествено. Тогава е било времето да се започне пълна подготовка за война.

— Напротив. Тогава беше времето да се положат усилия за пълно предотвратяване на войната. Насочвах ги едно срещу друго. Поред помагах на всяко от тях. Предлагах им наука, търговия, образование, медицина. Направих така, че Терминус да има повече стойност за тях като процъфтяващ свят, отколкото като военна плячка. Това се оказа правилно в продължение на тридесет години.

— Да, но сте били принудени да давате тези научни подаръци с най-възмутителни представления. От тях сте създали нещо като полурелигия, полумръсотия. Организирали сте йерархия от жреци и сложен, безсмислен ритуал!

— Какво от това? — намръщи се Хардин. — Не виждам да има въобще някаква връзка със спора ни. Отначало започнах по този начин, защото варварите гледаха на нашата наука като на някакво магьосничество и беше по-лесно да ги накараме да я приемат на тази основа. Жреческата каста се самосъздаде и когато й помагаме, ние само следваме линията на най-малкото съпротивление. Проблемът е второстепенен.

— Но тези жреци управляват енергийните централи. Това не е дребна работа.