Избрани фантастични произведения. Том първи (Ранни разкази. Фондацията)

За хората на Анакреон той беше върховен жрец, представител на Фондацията, която за тези варвари представляваше връх на тайнствеността и материален център на религията, създадена — с помощта на Хардин — през последните три десетилетия. Като такъв на него му отдаваха почести, които бяха станали ужасно уморителни, защото с цялата си душа презираше ритуала, чийто център беше самият той.

Но за краля на Анакреон — стария преди и неговия внук, седнал сега на трона — той беше просто посланик на една сила, от която едновременно се страхуваха и за която ламтяха.

Изобщо беше неприятна длъжност и първото му пътуване до Фондацията за три години въпреки тревожния инцидент, който го правеше необходимо, беше нещо като ваканция.

И тъй като не за първи път се налагаше да пътува в пълна тайна, той отново използва епиграмата на Хардин за очевидните постъпки.

Облече се в цивилни дрехи — само по себе си празник — и се качи във втора класа на пътнически космически кораб на Фондацията. Кацнал на Терминус, той си проби път през тълпата на космодрума и се обади в Градския съвет от обществен визифон.

— Казвам се Джан Смит — съобщи той. — За днес следобед имам определена среща с кмета.

Младата жена с безразличен глас, но иначе експедитивна, която му отговори, се свърза с някого, размени набързо няколко думи и каза на Верисов със сух, механичен тон:

— Кметът Хардин ще ви приеме след половин час, сър. — После екранът избледня.

След това посланикът на Анакреон купи последното издание на „Джърнал“ на Терминус сити, отправи се спокойно към Общинския парк и седна на първата попаднала му пейка. Докато чакаше, изчете първата страница, спортните новини и комиксите. В края на половиния час той мушна вестника под мишница, влезе в Градския съвет и се представи в приемната.

При всичките си действия той остана безопасно и напълно неразпознат, тъй като толкова биеше на очи, че никой не го погледна повторно.

Хардин вдигна поглед към него и се захили.

— Вземи си пура. Как мина пътуването?

Верисов бръкна в кутията.

— Интересно. В съседната кабина пътуваше един жрец на път за тук, за да премине специален курс по радиоактивни синтетични вещества… за лечение на рак… разбираш…

— Сигурно не ги е наричал радиоактивни синтетични вещества, нали?

— Предполагам, че не! За него те са Свещената храна.

— Продължавай — усмихна се кметът.

— Въвлече ме в теологичен спор и положи всички възможни усилия, за да ме издигне над жалкия материализъм.

— И не позна собствения си върховен жрец?

— Без пурпурната ми тога? Освен това той е от Смирно. Но преживяването беше интересно. Забележително е, Хардин, как религията на науката пусна корени. Написах едно есе на тази тема — само за собствено удоволствие; не може да се публикува. Като разгледаме проблема социологично, виждаме, че когато старата Империя започва да загнива по краищата, може да се сметне, че науката във външните светове се е провалила като наука. За да бъде приета отново, тя трябва да се представи в друг вид — и тя е постъпила точно така. Когато се възползваш от помощта на символичната логика, всичко се нарежда прекрасно.

— Интересно! — Кметът сложи ръце зад тила си и внезапно го подкани: — Говори за положението на Анакреон!

Посланикът се намръщи и извади пурата от устата си. Изгледа я с отвращение и я остави.

— Ами доста тежко е.

— В противен случай нямаше да си тук.

— Едва ли. Ето какво е положението. Силният човек на Анакреон е принц-регентът Виенис. Той е чичо на крал Леополд.

— Зная. Но нали Леополд става пълнолетен догодина? Струва ми се, че през февруари ще навърши шестнадесет години.

— Да. — Верисов помълча и добави с кисела гримаса: — Ако го доживее. Бащата на краля умря при съмнителни обстоятелства. Иглен куршум в гърдите по време на лов. Нарекоха го нещастен случай.

— Хм. Май си спомням Виенис от годината, когато бях на Анакреон, след като ги изхвърлихме от Терминус. Това беше преди твоето време. Хайде сега да видим. Ако не се лъжа, той беше тъмен младеж с черна коса и кривоглед с дясното око. Носът му е странно прегърбен.

— Същият. Кривогледството и гърбавият нос са си все още на мястото, но косата му сега е сива. Той постъпва нечестно. За щастие е най-големият глупак на планетата. Но се смята за хитър дявол, от което лудостта му става по-очебийна.

— Обикновено е така.

— Схващането му, как трябва да се счупи яйце, е да изстреля по него атомен снаряд. Свидетелство е данъкът, който се опита да наложи върху собствеността на храмовете, след като старият крал умря преди две години. Помниш ли?

Хардин кимна замислено, после се усмихна.

— Жреците надигнаха вой.

— Воят им можеше да се чуе чак на Лукреза. Оттогава се отнася по-внимателно с жреческата каста, но все още успява да върши нещата по най-трудния начин. В известно отношение това е неблагоприятно за нас; той притежава неограничена самоувереност.

— Може би свръхкомпенсиран комплекс за малоценност. Знаеш, че по-малките кралски синове често страдат от него.