Избрани фантастични произведения. Том първи (Ранни разкази. Фондацията)

— Но е все същото. Пуска пяна от устата си от силно желание да нападне Фондацията. Дори не си прави труда да го прикрие. А от гледна точка на въоръжаването има възможност да го направи. Старият крал изгради превъзходна флота, а и Виенис не е спал през последните две години. Всъщност данъкът върху собствеността на храмовете по начало беше предназначен за по-нататъшното въоръжаване и когато не успя да го наложи, той удвои данъка върху доходите.

— Това предизвика ли недоволство?

— Без особено значение. В продължение на седмици темата на всяка проповед беше подчинението на законната власт. Макар че Виенис не показа никаква благодарност.

— Добре. Обстановката ми е ясна. А сега какво стана?

— Преди две седмици един анакреонски търговски кораб се натъкнал на изоставен боен кръстосвач от старата имперска флота. Вероятно поне три века се е носил из Космоса.

В погледа на Хардин блесна интерес. Изправи се в креслото.

— Да, чух за това. Комисията по навигация ми изпрати искане да взема кораба за изследване. Доколкото разбирам, той е запазен.

— В много добро състояние е — отвърна Верисов сухо. — Когато миналата седмица Виенис получи предложението ти да предаде кораба на Фондацията, той едва не припадна.

— Още не е отговорил.

— Няма и да отговори — освен с оръдия, поне той така мисли. Виждаш ли, в деня, когато отпътувах от Анакреон, той дойде при мен и поиска Фондацията да приведе кораба в бойна готовност и да го предаде на анакреонските военнокосмически сили. Има адското безочие да заяви, че твоето писмо разкрива плана на Фондацията да нападне Анакреон. Добавя, че евентуален отказ да се ремонтира бойният кораб ще потвърди подозренията му; и подхвърли, че ще му се наложи да вземе мерки за защитата на Анакреон. Това са думите му. Ще му се наложи! Затова сега съм тук.

Хардин леко се засмя.

Верисов се усмихна и продължи:

— Разбира се, той очаква отказ и това ще бъде идеален предлог — за него — за незабавно нападение.

— Разбирам го, Верисов. Е, имаме на разположение поне шест месеца, така че уреди да се ремонтира корабът и да му се предаде с най-добрите ми пожелания. Прекръстете го „Виенис“ като израз на нашето уважение и добри чувства. — Той отново се изсмя.

И отново Верисов му отвърна с едва доловима усмивка.

— Предполагам, че това е логична стъпка, Хардин, но се тревожа.

— За какво?

— Корабът е истински! По онова време са знаели как да строят. Мощността му е колкото на половината анакреонска флота. Има атомни оръдия и те са в състояние да взривят цяла планета; защитният му екран може да поеме кю-лъч, без да стане радиоактивен. Прекалено добър е, Хардин…

— Повърхностно, Верисов, повърхностно. Двамата с теб сме наясно, че въоръжението, с което разполага сега Виенис, може лесно да победи Терминус много преди да успеем да ремонтираме кораба. Какво значение има в такъв случай дали ще му дадем и кръстосвача? Знаеш, че никога няма да се стигне до истинска война.

— Предполагам. Да. — Посланикът вдигна поглед. — Но, Хардин…

— Е? Защо млъкна? Продължавай.

— Виж какво, това не е по моята част, но четох вестника. — Той постави броя на „Джърнал“ върху бюрото и посочи първата му страница. — Какво е всичко това?

Хардин й хвърли небрежен поглед.

— Група съветници образуват нова политическа партия.

— Така пише. — Верисов се размърда в креслото. — Зная, че по-добре познаваш вътрешните проблеми от мен, но те те нападат по всички възможни начини, освен чрез физическо насилие. Каква е силата им?

— Дяволски силни са. Вероятно след следващите избори ще имат мнозинство в Съвета.

— А не и преди? — Верисов погледна изпод вежди кмета. — Има и други начини да се вземе властта, освен чрез избори.

— Да не ме смяташ за Виенис?

— Не. Но ремонтът на кораба ще отнеме месеци, а след това нападението е сигурно. Нашата отстъпка ще се изтълкува като ужасна слабост, а с имперския кръстосвач мощта на флотата на Виенис почти ще се удвои. Той ще нападне толкова сигурно, колкото е сигурно, че аз съм върховен жрец. Защо да поемаме риск? Направи едно от двете. Или разкрий плана на кампанията пред Съвета, или принуди Анакреон да действа сега.

Хардин се намръщи.

— Да принудя Анакреон да действа сега? Преди да е настъпила кризата? Това е единственото, което не трябва да правя. Знаеш, че съществуват Хари Селдън и планът му.

Верисов се поколеба и после измърмори:

— Значи си напълно сигурен, че съществува такъв план?

— Едва ли може да има съмнение — беше категоричният отговор. — Присъствах, когато се отвори криптата навремето и записът на Селдън тогава го разкри.

— Нямам предвид това, Хардин. Просто не виждам как е възможно да се предначертае историята за хиляда години напред. Може би Селдън се е надценил. — Верисов се посви под ироничния поглед на Хардин и добави: — Е, аз не съм психолог.