Избрани фантастични произведения. Том първи (Ранни разкази. Фондацията)

Тъмните му очи светнаха изпод прошарените вежди и младият крал бавно седна. За миг върху лицето на регента се изписа израз на язвително задоволство, но бързо изчезна. Дебелите му устни се разтегнаха в усмивка и едната му ръка легна върху рамото на краля.

— Не обръщай внимание, Леополд. Не трябваше да ти говоря толкова грубо. Понякога е трудно да се държиш както подобава, когато напрежението от такива събития… Разбираш, нали? — Макар думите да бяха примирителни, в очите му имаше нещо, което не се беше смекчило.

— Да — отвърна несигурно Леополд. — Знаеш, държавните дела са дяволски трудни. — Помисли си, не без известно опасение, дали не го очаква скучна обсада от безсмислени подробности за годишната търговия със Смирно и продължителната свада за рядко населените светове в Червения коридор.

Виенис заговори отново.

— Мислех да поговоря по-рано за това с теб, момчето ми, и може би трябваше да го направя, но зная, че младежкият ти дух не проявява търпение към сухите подробности на държавното управление.

— Ами да, много добре… — кимна Леополд.

Чичо му го прекъсна решително и продължи:

— Но след два месеца навършваш пълнолетие. Освен това в трудните времена, които ни предстоят, ще трябва да вземаш пълно и дейно участие. Отсега нататък ти ще бъдеш крал, Леополд.

Леополд отново кимна, но лицето му оставаше безизразно.

— Ще има война, Леополд.

— Война! Но със Смирно сключихме мир…

— Не със Смирно. Със самата Фондация.

— Но, чичо, те се съгласиха да ремонтират кораба. Ти каза… — Гласът му пресекна, когато чичото сви устни.

— Леополд — приятелският тон се бе поизпарил, — трябва да поговорим като мъже. Независимо дали корабът бъде ремонтиран или не, налага се да воюваме с Фондацията; дори още повече, защото се ремонтира. Фондацията е източник на енергия и мощ. Цялото величие на Анакреон, всичките му кораби, градовете, хората и търговията му зависят от капките и отпадъците енергия, които Фондацията му дава с нежелание. Самият аз помня времето, когато градовете на Анакреон се отопляваха с въглища и петрол. Но да оставим това настрана; ти не можеш да го схванеш.

— Струва ми се — подхвърли свенливо кралят, — че би трябвало да сме благодарни…

— Благодарни ли? — изрева Виенис. — Благодарни, когато на тях им се свиди дори утайката, докато Космосът знае какво пазят за себе си — и с каква скрита цел! Само за да могат един ден да владеят Галактиката. — Той присви очи и ръката му се стовари върху коляното на племенника му. — Леополд, ти си крал на Анакреон. Твоите деца и децата на децата ти могат да станат крале на Вселената, ако притежаваш енергията, която Фондацията не ни дава.

— В това има истина. — Очите на Леополд светнаха и гърбът му се изправи. — В крайна сметка какво право имат те да я пазят само за себе си? Знаеш, не е почтено. Анакреон също представлява нещо.

— Виждаш ли, започваш да разбираш. А сега, момчето ми, помисли какво ще стане, ако Смирно реши само да нападне Фондацията и успее да присвои цялата тази енергия? Колко време, мислиш, ще можем да издържим, преди да се превърнем във васална държава? Колко време ще се задържиш на трона?

Леополд се оживи.

— Космос, да! Знаеш, напълно прав си. Трябва да ударим първи. Това е чисто и просто самоотбрана.

Усмивката на Виенис леко се разшири.

— Освен всичко друго навремето, в самото начало на царуването на твоя дядо, Анакреон действително установи военна база върху планетата на Фондацията — Терминус. База, жизнено необходима за националната отбрана. В резултат на машинациите на водача на Фондацията, лукаво псе, учен без капка благородна кръв във вените, ние бяхме принудени да изоставим базата. Разбираш ли, Леополд? Този човек от простолюдието унижи дядо ти. Помня го! Беше малко по-възрастен от мен, когато дойде на Анакреон с дяволска усмивка, дяволски мозък и мощта на другите три кралства зад гърба си, обединени от страх в съюз срещу величието на Анакреон.

Леополд се изчерви и блясъкът в очите му се разгоря.

— Селдън ми е свидетел, ако бях на мястото на дядо си, щях да се бия, дори и при такива обстоятелства.

— Не, Леополд. Решихме да изчакаме — да изтрием обидата в подходящ момент. Баща ти, преди ненавременната му смърт, се надяваше, че именно той ще… Добре, добре! — Виенис се извърна за миг. После продължи, сякаш потискаше вълнението си. — Той ми беше брат. Но ако синът му…

— Да, чичо, няма да се окажа недостоен за него. Реших. Изглежда справедливо Анакреон да затрие това гнездо на негодяи, и то незабавно.

— Не, не веднага. Първо, трябва да изчакаме да завърши напълно ремонтът на бойния кораб. Самият факт, че приеха да го ремонтират, доказва колко се страхуват от нас. Глупаците се опитват да ни умилостивят, но ние няма да се отклоним от нашия път, нали така?

Леополд удари с юмрук по дланта на другата си ръка.

— Не, докато аз съм крал на Анакреон.

Устната на Виенис потръпна язвително.

— Освен това налага се да изчакаме да пристигне Салвор Хардин.

— Салвор Хардин! — Очите на краля внезапно се закръглиха, а младежкият овал на голото му лице загуби почти твърдите черти, които се бяха появили по него.