Изгубеният град

Гръмовният му глас, който всяваше страх зад кулисите на властта в Европа, сега прозвуча като немощно грачене, заглушено от рева на двигателя и свистенето на въздуха покрай фюзелажа, но Фошар реши, че все пак заслужава награда. Бръкна в обувката си и извади плоска сребриста манерка. С усилие разви капачката с дебелите си ръкавици и отпи. Високооктановият шнапс беше направен от грозде, отгледано в собственото му имение, и представляваше почти чист алкохол. В тялото му се разля приятна топлина.

След този прилив на сили Фошар се залюля на място, размърда пръстите на ръцете и краката си и сви рамене. Кръвта отново изпълни крайниците му и той се размечта за горещ швейцарски шоколад и прясно изпечен хляб със стопено сирене, които го чакаха от другата страна на планината. Плътните устни под рунтавия му мустак се извиха в иронична усмивка. Той беше един от най-богатите хора в света, а се радваше като дете при мисълта за проста селска закуска. Така да бъде!

Фошар се поздрави. Той беше стриктен човек и планът му за бягство мина като по часовник. Семейството започна да го държи под око, след като той изложи непопулярните си възгледи пред тях. Но докато те размишляваха над съдбата му, той успя да им се изплъзне с комбинация от находчивост и късмет.

Престори се на препил и каза на иконома, нает от семейството, че си ляга. Когато всичко утихна, незабелязано напусна стаята, измъкна се от замъка и отиде в гората, където бе скрил велосипеда си. С ценния товар в раницата той подкара към летището. Самолетът му беше зареден и готов за излитане. Вдигна се във въздуха с първите лъчи на слънцето, а след това два пъти спира на отдалечени места, където най-верните му партньори държаха запаси от гориво.

Фошар пресуши манерката и погледна компаса и часовника. Движеше се добре и изоставаше само с няколко минути от предварителния план. Ниските върхове отпред показваха, че краят на дългото пътуване наближава. Скоро щеше да стигне Цюрих.

Замисли се какво ще каже на папския емисар. В този момент му се стори, че откъм дясното крило чува ято подплашени птици. Обърна се и за свой ужас видя разкъсани парчета плат и дупка, голяма няколко сантиметра. Можеше да има само едно обяснение. Крилото беше простреляно, но силният рев на двигателя явно е заглушил изстрелите.

Фошар инстинктивно наклони самолета наляво, после надясно, извивайки се като лястовичка в полет. Обходи с очи небето и забеляза шест биплана, които летяха във формата на клин. С невъзмутимо спокойствие той изключи двигателя, все едно се приготвяше да кацне с планиране.

Самолетът полетя надолу като камък.

При обичайни обстоятелства това би бил самоубийствен ход — на практика се оказваше пред дулата на враговете. Фошар обаче видя, че нападателите са с модел „Авиатик“. Тези немски самолети по френски проект бяха оборудвани с редови двигател на „Мерцедес“ и бяха предназначени за разузнаване. По-важното беше, че картечниците им стреляха само нагоре.

След като се спусна няколкостотин метра, Фошар внимателно настрои елеватора и самолетът му се озова зад строя от „Авиатици“.

Изравни носа на самолета си с най-близката от вражеските машини и стисна спусъка. Картечницата „Хочкис“ изтрещя и трасиращите куршуми поразиха опашката на целта. Издигна се дим и пламъци обгърнаха фюзелажа на противника.

„Авиатикът“ се спусна в стремглава спирала към земята. С още няколко премерени изстрела Фошар свали следващия самолет толкова лесно, колкото ловец би отстрелял питомен фазан.

Фошар действаше толкова бързо, че другите пилоти изобщо не разбраха, че са под обстрел, докато не видяха черните облаци дим, които бълваха падащите самолети. Формацията започна да се разпада.

Фошар прекрати нападението. Мишените се пръснаха и елементът на изненада вече не беше на негова страна. Вместо това насочи самолета си стръмно нагоре към търбуха на един пухкав облак.

Сивите облачни стени скриха самолета от вражеския поглед, Фошар изравни машината и провери за повреди. Платът беше така разпокъсан, че се виждаше дървеният скелет на крилото. Фошар изруга под нос. Мислеше да излезе от облака и да се изплъзне на „Авиатиците“ благодарение на по-високата си скорост, но повреденото крило щеше да го забави.

След като не може да избяга, трябва да остане и да се бие.

Неприятелят имаше по-добри оръдия и числено превъзходство, но Фошар управляваше един от най-устойчивите самолети. „Моран–Солние“ беше разработен на базата на състезателен самолет и макар и труден за управление, беше изключително пъргав и откликваше и на най-лекото докосване. Повечето аероплани по това време имаха поне по две крила, а самолетът на Фошар беше моноплан средноплощник. Беше дълъг само шест метра и половина от издължения нос с формата на куршум до триъгълния стабилизатор на опашката, но въпреки малките си размери самолетът беше смъртоносен във всяко едно отношение, благодарение на устройство, което щеше да внесе революция във въздушния бой.