Изкушена

— Зоуи видя как Калона убива Хийт и призова духа, за да се опита да му попречи, но закъсня да го спаси. Също както аз закъснях да спася нея — изкрещя съзнанието му, но със спокойния глас на странник, той продължи да обяснява. — Когато хвърли духа срещу Калона, Зоуи знаеше, че е закъсняла, и душата й се разби. Знам го, защото съм свързан с душата й и я почувствах как се разбива. Зоуи вече не е тук. Това е само празната й черупка.

И после Джеймс Старк, воинът на Зоуи Редбърд, наведе глава и се разплака.

ЕПИЛОГ Зоуи

Въздъхнах дълбоко и доволно. Спокойствие… Сериозно, не си спомнях да съм се чувствала толкова освободена от напрежение. Боже, денят беше великолепен. Слънцето беше изумително… златно и светло на небето, което беше толкова яркосиньо, че би трябвало да причини болка в очите ми, но не стана така. Това беше странно, защото очите ме заболяваха от ярката слънчева светлина.

Хм.

Е, добре. Все едно.

Ливадата беше прекрасна. Напомняше ми на нещо. Опитах се да си спомня, но реших, че не искам да мисля усилено. Денят беше твърде хубав, за да размишлявам. Исках само да вдъхвам приятния летен въздух и да издишам глупавото напрежение, което се беше свило като пружина в тялото ми.

Тревата се диплеше в краката ми, мека като фини пера.

Пера.

Какво беше това за перата?

— Нищо. Няма да мисля. — Усмихнах се, когато думите ми станаха видими и образуваха искрящи пурпурни фигури във въздуха.

Пред мен имаше редица дървета, окичени с бели цветове, които приличаха на снежинки. Вятърът нежно докосваше клоните им и шумолеше като музика. Започнах да танцувам, да подскачам и да се въртя в горичката, вдъхвайки дълбоко приятното ухание на цветовете.

За миг се зачудих къде съм, но това не ми се стори важно. Или поне не толкова, колкото спокойствието, музиката и танцуването.

А после се запитах как съм се озовала там. Въпросът ме накара да спра. Не, всъщност не спрях, а само забавих крачка.

И тогава чух звука. Дзьн, пльок! Прозвуча ми успокояващо познато, затова тръгнах към него. През дърветата надничаше синьото небе, което този път ми напомни на топаз или аквамарин. Вода.

С щастлив вик аз изскочих от горичката и стигнах до брега на изумително чисто езеро. Дзън, пльок!

Звукът се чуваше от завой на брега на езерото и аз се отправих натам, като тихо си тананиках любимата си песен от „Лак за коса“.

Пристанът беше идеален за риболов. И в края наистина седеше момче и хвърляше въдицата си, която издаваше „дзън и сетне „пльок“, щом цамбурнеше във водата.

Странно. Не знаех кой е той и изведнъж ужасяваща паника нахлу в чудесния ми хубав ден. Не! Не исках да го виждам! Поклатих глава и започнах да отстъпвам назад, но настъпих клонка и звукът го накара да се обърне.

Голямата усмивка на красивото му лице помръкна, когато той ме видя.

— Зоуи!

Гласът на Хийт ми подейства. Спомените ми се възвърнаха. Тъгата ме блъсна в коленете. Той стана, затича се към мен с всички сили и когато ме хвана в прегръдките си, аз паднах.

— Но твоето място не е тук! Ти си мъртъв! — изхлипах аз.

— Зи, мила, това е Другият свят. Не моето, а… твоето място не е тук.

Спомените ме връхлетяха и ме удавиха в отчаяние, мрак и реалност. Светът ми се разби и пред очите ми падна мрак.

TEMPTED: The House of Night Book 6

P. C. Cast, Kristin Cast

Copyright © 2009 by P.C Cast and Kristin Cast. Ail rights reserved.

Изкушена

П. С. Каст, Кристин Каст

Превод от английски език Първо издание

СОФТПРЕС

© Юлия Чернева превод, 2010 Гл. редактор: Димитър Риков Редактор: Слави Димов Коректор: Ива Колева

Предпечатна подготовка: Александрина Иванова © Радослав Донев, корица, 2010

Печат: Издателство СофтПрес София, 2010

Формат: 60/84/16 Печатни коли: 22

ISBN 978-954-685-967-9