Изкушена

Сърцето на Хийт затуптя толкова силно, че той беше сигурен, че те ще го чуят. Неферет беше убила двете преподавателки на Зоуи! И Калона знаеше за това и го намираше за смешно. Нямаше начин Зоуи да мисли, че в него е останало нещо добро, след като чуеше това.

Не, не е необходимо да убиваме Зоуи — рече Калона. — Скоро тя сама ще дойде при мен. Вече съм засадил семената за това. Трябва само да чакам да разцъфнат и после силите и способностите й, които са огромни, въпреки че е простосмъртна, ще бъдат на мое разположение.

— На наше разположение — поправи го Неферет.

Едното черно крило на Калона се повдигна и погали тялото на Неферет. Тя се наклони към него.

— Разбира се, моя кралице — промълви той и я целуна.

Хийт имаше чувството, че гледа порно филм, но не можеше да помръдне. Вероятно трябваше да остане там, докато те наистина започнеха да се любят, и после да се измъкне, да отиде при Зоуи и да й каже какво е чул.

Ала Неферет го изненада, като се дръпна от Калона.

— Не. Не можеш да правиш любов със Зоуи в сънищата и с очите си пред погледите на всички, а да очакваш да ти дам тялото си. Тази нощ няма да бъда твоя. Усещам присъствието й.

Тя отстъпи назад от Калона. Дори Хийт беше завладян от красотата й. Буйните й кестеняви коси се спускаха около нея. Копринената рокля й беше прилепнала като втора кожа, а гърдите й се виждаха почти целите, докато дишаше учестено.

— Знам, че не съм безсмъртна, нито съм Зоуи Редбърд, но и моите сили и способности са огромни и не трябва да забравяш, че аз убих последния мъж, който се опита да има и мен, и нея.

Неферет се завъртя, махна с ръка, раздели живия плет пред себе си и мина през него. Калона остана сам и се втренчи в гърба й.

Хийт се приготви да се измъкне бавно, когато Калона обърна глава и кехлибарените му очи се насочиха точно към мястото, където стоеше.

— Е, малко човече, сега ще разкажеш страхотна история на моята Зоуи.

Хийт погледна безсмъртния в очите и разбра две неща извън всякакво съмнение. Едното беше, че съществото ще го убие, а второто, че преди да умре, трябва някак да покаже на Зоуи истината. Хийт не трепна от погледа на крилатия, а използва цялата сила на волята си, която се беше научил да обуздава на друг вид бойно поле — футболното игрище — и я насочи чрез кръвната връзка на тяхното Обвързване, опитвайки се да намери природната стихия, е която Зоуи имаше най-силна връзка — духа. Сърцето и душата му изкрещяха в нощта. Дух, ела при мен! Помогни ми да предам посланието си на Зоуи! Кажи и, че трябва да ме намери! В това време гласът му спокойно каза на Калона:

— Тя не е твоята Зоуи.

— Моя е — отвърна Калона.

Зи! Ела при мен! — извика душата на Хийт.

— Не, ти не познаваш моето момиче.

— Душата на твоето момиче принадлежи на мен и няма да позволя на Неферет или на теб, или на някой друг да промени това. — Калона тръгна към Хийт.

Зи, само ние двамата с Калона сме, мила! Ела при мен!

- Какъв беше изразът, който вампирите употребяват? — попита Калона. — Мисля, че беше… „любопитството уби котката“. Струва ми се напълно уместен за настоящото положение.

— Аз съм идиот! — измърмори под носа си Старк, докато минаваше през главния вход на двореца.

— Нуждаеш ли се от упътване? — попита го воинът, който пазеше на прага.

— Да. Искам да знам къде е стаята на Афродита, пророчи-цата човек, която дойде с нас днес. О, аз съм Старк, воин на Висшата жрица Зоуи Редбърд.

— Знаем кой си — отвърна вампирът и отмести поглед към червените татуировки на Старк. — Всичко това е много интересно.

— Аз не бих употребил думата „интересно“.

Воинът се усмихна.

— Ти не си свързан много отдавна с нея, нали?

— Не. Само от няколко дни.

— Ще става по-добре… и по-зле.

Е, благодаря. — Старк въздъхна продължително. Въпреки че Зоуи го побъркваше, той знаеше, че никога няма да я изостави. Старк беше неин воин. Колкото и трудно да станеше, мястото му беше до нея.

Воинът се засмя.

— Апартаментът, който търсиш, е в северното крило на двореца. Тръгни наляво оттук и се качи по първото стълбище вдясно. Целият апартамент на втория етаж е определен за вашата група. Там ще намериш приятелите си.

— Благодаря ти още веднъж.

Старк се отправи в посоката, в която пазачът го изпрати. Вървеше бързо. Нещо го глождеше. Мразеше, когато изпитваше такова чувство. Това означаваше, че нещо не е наред и моментът не е подходящ да се ядосва на Зоуи. Бедата бе там, че беше адски трудно. Старк усещаше, че Калона я привлича. Защо тя не проумяваше, че Калона е лош, по дяволите? В него не беше останало нищо за спасяване… и вероятно никога не бе имало нещо, което заслужаваше да бъде спасено.