Изкушена

— Но, Зоуи, Стиви Рей беше добра, преди да умре и после да се върне. Ами ако истината е, че Калона никога не е бил добър и не е имал човечност, която да загуби? Ами ако винаги е избирал злото? — тихо попита Деймиън. — Онова, което Калона ти е показал, очевидно е изглеждало реално, но трябва да помислиш и върху факта, че видението може да е било само вятър и мъгла. Той може да ти е показал преправена, частична версия на истината.

— Мислих за това.

— Както каза Старк, замисляла ли си се, че духовната ти връзка с Ая и споменът за нея, може да объркват преценката ти? — попита Ерин.

Кимнах и се разридах по-силно.

Хийт хвана ръката ми.

— Зи, любимият син на Калона уби Анастасия и за малко не уби хлапетата, които се изправиха срещу него.

— Знам — изхлипах аз. Но ако им е заповядал да го направят, защото Неферет е поискала? Не произнесох думите на глас, но Хийт, изглежда, прочете мислите ми.

Калона се опитва да ти въздейства, защото ти имаше силата да обединиш всички да го изгонят от Тулса — продължи Хийт.

А видението на Афродита показа, че само ти имаш силата да го победиш завинаги — рече Деймиън.

— Част от теб е създадена да причини унищожението му — допълни Шоуни.

— И същата тази част от теб е създадена да го обича — добави Ерин. _u

— Не го забравяй, Зи — напомни ми Хийт.

— Мисля, че трябва да говориш с Афродита — предложи Деймиън. — Ще отида да я събудя и ще доведа и Дарий. Трябва да го обсъдим и да опишеш точно какво ти показа Калона във видението.

Кимнах, но знаех, че не мога да направя каквото искат. Не можех да говоря с Афродита и Дарий, защото се чувствах твърде развълнувана.

— Добре, но ми дайте минутка. — Избърсах лицето си с ръкава.

Джак, който наблюдаваше всичко с големи разтревожени очи, отвори малката си чантичка и ми даде пакетче кърпички.

— Благодаря — подсмръкнах аз.

— Задръж ги. Вероятно ще плачеш пак по-късно отвърна той и ме потупа по рамото.

— Защо не отидете в апартамента на Афродита? Аз ще се стегна и ще дойда след малко.

— Не се бави — рече Деймиън.

Кимнах и приятелите ми тръгнаха бавно. Погледнах Хийт.

— Трябва да бъда сама.

— Да, и аз така си помислих, но искам да ти кажа нещо. — Той ме хвана за раменете и ме принуди да го погледна в очите. — Трябва да се пребориш с чувствата си към Калона

и не го казвам, защото ревнувам. Обичам те, откакто бяхме деца. Няма да те изоставя. Няма да се отвърна от теб, каквото и да кажеш или направиш, но Калона не е като Стиви Рей или Старк. Той е безсмъртен. Той е от съвсем различен свят, но страстно иска да управлява този свят. Ти си единствената, която може да го спре, затова трябва да те има на негова страна. Калона прониква в сънищата ти. Влиза в съзнанието ти и част от него дори е свързана с душата ти. Разбирам го, защото и аз съм свързан с душата ти.

Усамотението с Хийт ме успокояваше. Той ми беше познат до болка. Хийт беше моята човешка скала… винаги до мен и отстояваше най-доброто за мен.

— Извинявай, че те нарекох ревнив и че се държиш собственически, — Подсмръкнах и издухах носа си.

Той се засмя.

— Е, донякъде съм такъв. Но винаги съм знаел какво е специалното между нас. — Хийт посочи с брадичка към посоката, в която беше тръгнал Старк. — Твоят воин няма моята увереност.

^- Да, той няма достатъчно опит с мен като теб.

Усмивката му стана по-широка.

— Никой няма такъв опит, мила!

Въздъхнах, приближих се до него и го прегърнах силно.

— Ти си като роден дом, Хийт.

— Винаги ще бъде така, Зи. — Той ме целуна нежно. — Добре, ще те оставя сама, защото си изцапана със сълзи и сополи. И докато ти се измиеш, аз ще намеря Старк, ще му кажа, че е ревнив тъпак, и може дори да го фрасна.

— Да го фраснеш?

Хийт повдигна рамене.

— Това кара момчетата да се почувстват по-добре.

— Не и ако те получават ударите.

— Хубаво. Тогава ще потърся друг, когото да фрасна. — Той бързо повдигна вежди няколко пъти. — Очевидно не искаш да насиняват красивото ми лице.

— Ако намериш Старк, ще го доведеш ли в стаята на Афродита?

— Така смятам. — Хийт разроши косата ми. Обичам те, Зи.

— И аз те обичам, но много мразя, когато разрошваш косата ми.

Той се ухили през рамо и тръгна да търси Старк.

Наистина се чувствах по-добре. Седнах на пейката, отново издухах носа си, избърсах очите си и се втренчих в далечината. Едва после осъзнах какво гледам и къде седя. Това беше пейката от един от първите ми сънища е Калона. Беше монтирана на хълм и оттам виждах над огромната стена, която опасваше острова. Гледах осветения площад „Сан Марко“, който приличаше на вълшебна страна на чудесата в зимната нощ. Зад мен беше дворецът „Сан Клементе“, целият осветен и блестящ, а вдясно беше старата катедрала, превърната в зала на Висшия съвет. Но аз не виждах всичката тази красота… власт и величие около мен, защото бях прекадено погълната в себе си.

Може би и затова не виждах истинската същност на Калона.

Знаех какво ще каже Афродита — че аз правя така, че лошото видение да се сбъдне. Може би тя беше права.