Изкушена

— Война? — Неферет се изсмя стъписано и весело. — Ду-антия, аз купих замъка на Никс от възрастен човек, който го беше занемарил. Ако някой от Съвета беше проверил, можеше да възвърнем нашия древен дом по всяко време през изминалите две столетия. — Зелените очи на Неферет обходиха залата. Разпалена и привлекателна в страстта си, тя завладя публиката, докато говореше. — Именно там вампирите основаха красивия Помпей. Оттам вампирите управляваха крайбрежието на Амалфи и векове наред осигуряваха благоденствие с тяхната мъдрост и великодушие. Там ще намерите сърцето и душата на Никс и богатия живот, който тя иска за своя народ. Там ще намерите и Еребус, и мен. Присъедините се към нас, ако се осмелявате отново да живеете!

Неферет се обърна във водовъртеж от коприна и излезе от залата. Преди да я последва, Калона почтително се поклони на Съвета, като сложи юмрук на сърцето си, а сетне ме погледна и рече:

— Добра среща, добра раздяла и добра среща отново.

Щом двамата излязоха, в залата настъпи хаос. Всички заговориха едновременно. Някои очевидно искаха да извикат Неферет и Калона да се върнат. Други бяха възмутени, че те са си тръгнали. Нито един вампир не говореше против тях. И го наричаха Еребус.

— Те му вярват — отбеляза Старк.

Кимнах.

Той ме погледна изпитателно.

— Ти вярваш ли му?

Отворих уста, без да знам как да обясня на моя воин, че проблемът не е толкова дали вярвам на Калона, а че започвам да вярвам какъв е бил той някога и може би отново ще стане.

Гласът на Дуантия отекна в залата и накара всички да млъкнат.

Достатъчно! Залата трябва да бъде опразнена незабавно. Няма да се превръщаме в хаотична паплач.

От тълпата изскочиха воини и все още развълнуваните вампири започнаха да излизат.

— Зоуи Редбърд, ще говорим с теб утре. Доведи кръга си тук по здрач. Научихме, че новачка пророчица, превърнала се в човек, е преживяла травма от прекъснато Обвързване днес. Ако се е съвзела, бихме желали тя да се присъедини към групата ви утре.

— Да, госпожо — отвърнах аз.

Старк и аз бързо излязохме навън. Деймиън ни направи знак да отидем в малка градинка, сгушена встрани от главната пътека, където ни чакаха останалите.

— Какво се случи там вътре? — Деймиън не загуби време и пристъпи направо към въпроса. — Ти говореше така, сякаш вярваш, че Калона е бил низвергнат от Никс.

— Трябваше да им кажа истината. — Поех си дълбоко дъх и разказах на приятелите си останалата част от историята.

— Калона ми показа видение от миналото и видях, че той е бил воин на Никс.

Какво! — избухна Старк. — Воин на богинята? Това е лудост! Аз прекарах известно време с него, когато той показваше истинската си същност. Видях какъв е… Той не е воин на нашата богиня.

— Вече не е. — Опитах се да говоря спокойно, но ми се искаше да изкрещя на Старк. Той не беше видял видението. Как можеше да прецени дали е истина, или не? — Той е направил избора да напусне Никс. Да, това е било грешка. И наистина е вършил ужасни неща. Аз казах всичко това.

— Но му вярваш — със стиснати устни настоя Старк.

— Не! Не вярвам, че той е Еребус. Не съм казвала такова нещо.

— Не, Зи, но говореше така, сякаш си на негова страна… ако той зареже Неферет — обади се Хийт.

Писна ми. Както обикновено, главата ме заболя от тях.

— Вие двамата, мислите ли, че можете да престанете да се държите като мои гаджета? Бихте ли спрели да ревнувате и да се държите собственически с мен и да се помъчите да го прецените обективно?

Аз не те ревнувам и не се държа собственически с теб — каза Деймиън, — но мисля, че грешиш, ако започваш да вярваш, че Калона е добър.

— Той ти е въздействал, Зи — заяви Шоу ни.

— Черната му магия наистина те е пленила съгласи се Ерин.

— Не! Не съм преминала в неговия отбор! Само се опитвам да разбера истината. Ами ако истината е, че някога той наистина е бил на страната на доброто? Може би отново ще го намери.

Старк поклати глава и аз се нахвърлих върху него.

Това се случи с теб. Защо си толкова сигурен, че не може да се случи и с него, по дяволите?

— Той използва връзката ти с Ая и обърква мислите ти. Разсъждавай трезво, Зоуи. — Очите му ме молеха да се вслушам в съвета му.

— Точно това се опитвам да направя… да разсъждавам трезво и да открия истината… без да ми пречи мнението на други хора, включително Ая. Както направих за теб.

— Не е същото! Аз не съм бил зъл толкова столетия. Не съм превърнал цяло племе в роби и не съм изнасилвал жените им възрази Старк.

— Щеше да изнасилиш Бека, ако Дарий не те беше спрял! — изтърсих аз, преди да проявя трезвия разум да сдържа думите си.

Старк отстъпи встрани от мен, сякаш го бях ударила.

— Той е влязъл в главата ти и в такъв случай там няма място за твоя воин. — Старк се обърна и тръгна към сенките.

Осъзнах, че плача, едва когато усетих, че сълзите ми капят от брадичката и мокрят ризата ми. Избърсах лицето си с трепереща ръка и погледнах останалите си приятели.

— Когато се върна след смъртта си, Стиви Рей беше толкова ужасна, че не я познах. Тя беше страшна, зла и лоша. Но аз не й обърнах гръб. Вярвах в нейната човечност и затова тя намери правия път.