Изкушена

— Зоуи и Старк, тези места са за вас. Ерсея посочи редицата места най-отпред и малко встрани от седемте стола. — Останалите може да седнете на редицата там. — Тя заведе Деймиън, Джак и Близначките на местата няколко реда зад нас. — И не забравяйте, че може да говорите само ако Съветът ви покани.

— Да, помня. — Нещо в Ерсея ме безпокоеше. Вярно, тя беше приятелка на Ленобия и затова исках да я харесвам, но след пристъпа на Афродита тя се беше намесила и се държеше така, сякаш беше шеф на мен и приятелите ми. Бях настояла Дарий да остане с Афродита и мълчаливо наблюдавах, докато Ерсея с монотонен глас обясняваше правилата на Висшия съвет и какво не трябва да правим.

Низвергнатият безсмъртен и злата бивша Висша жрица се опитваха да манипулират Висшия съвет на вампирите. Кое беше по-важно — да им го кажа или да бъда учтива?

Разбира се, Деймиън, Джак и Близначките невинно и страхливо отвърнаха: „Добре.“

— Аз ще бъда зад вас, до Деймиън и Джак. Не усещам обич към човеците в това място, затова няма да бия на очи - рече Хийт.

Видях, че двамата със Старк се спогледаха продължително.

— Пази й гърба каза той.

Хийт кимна.

— Винаги пазя гърба й.

— Хубаво. Аз ще се съсредоточа върху нещо друго.

— Ясно.

Не се шегуваха. Не си подхвърляха иронични закачки, не бяха заредени е тестостерон, нито се държаха прекадено властно. Бяха толкова разтревожени, че действаха заедно.

Това ме накара да изпитам неподправена параноя.

Знаех, че беше смешно и незряло, но почувствах непреодолим копнеж по баба. Бих дала всичко на света, за да съм свита удобно в къщата й във фермата за лавандула в Оклахома, да ям пуканки с твърде много масло, да гледам филмов маратон на мюзикълите на Роджърс и Хамърстайн и единствената ми тревога да бъде, че не разбирам нищо от геометрията.

— Висшия съвет на вампирите!

— Не забравяйте да станете! — прошепна Ерсея над рамото ми.

Сдържах се да не завъртя очи. В стаята цареше абсолютна тишина. Станах заедно с всички други и се втренчих в седемте най-съвършени същества, които влязоха. Всичките бяха жени, но това вече ми беше известно. Нашето общество е матриархално, затова беше логично всичките членове на управляващия Висш съвет да са жени. Знаех, че те са много стари дори за вампири. Разбира се, човек не можеше да определи възрастта им, като ги гледа. Виждаше се само колко невероятно красиви и изумително могъщи са те. От една страна, изпитах удоволствие, че пред очите ми е доказателството, че макар да остаряват и накрая да умират, вампирите не се набръчкват ужасно като старо бойно куче шар-пей. От друга страна, усещането за власт, което те излъчваха, беше абсолютно страховито. Стомахът ми се сви при мисълта, че ще говоря пред тях и останалите сериозни и мълчаливи вампири в катедралата.

Старк хвана ръката ми и я стисна. Притиснах се до него. Искаше ми се да съм по-голяма и умна и откровено казано, по-добър оратор.

Чух, че още някой влиза в помещението, и видях, че Неферет и Калона уверено слизат по стълбите и сядат на двете свободни места на същата редица, където бяхме ние, само че точно пред Висшия съвет. Членовете му сякаш ги бяха чакали да дойдат и седнаха, като ни направиха знак, че и ние може да заемем местата си. Беше трудно да не зяпаш Неферет и Калона. Тя беше красива, както винаги, но за двата дни, откакто я видях за последен път, се беше променила. Въздухът около нея сякаш трептеше от сила. Беше облечена в широка развята рокля като тога, която ми напомни за древния Рим. Приличаше на кралица. Калона също беше зашеметяваща гледка. Ще прозвучи глупаво, ако кажа, че беше полугол черни панталони, без риза и обувки, но самият той съвсем не изглеждаше глупаво. Имаше вид на бог, решил да слезе на земята. Крилата му бяха отпуснати около него като наметало. Калона ме погледна и светът изчезна и останахме само той и аз.

Споменът за последния ни сън проблесна между нас. Видях в него воина на Никс, невероятното същество, което бе стояло до нея и после беше низвергнато, защото я беше обичало прекадено много. В очите му съзрях уязвимост и недвусмислен въпрос. Калона искаше да знае дали му вярвам. В съзнанието си чух думите: Ами ако съм лош само когато съм с Неферет? Ами ако истината е, че ако съм с теб, може да избера доброто?

Чух думите и отново ги отхвърлих. Сърцето ми говореше друго. Калона беше докоснал сърцето ми и въпреки че щях да му откажа и да се престоря, че той не ми е въздействал, в момента аз исках да види истината в очите ми. Показах му сърцето си и оставих очите ми да му кажат онова, което аз не можех.

Отговорът му беше да се усмихне толкова нежно, че аз бързо отместих поглед.

— Зоуи? — прошепна Старк.

— Добре съм — машинално отговорих аз.

— Бъди силна. Не му позволявай да ти влияе.