Изкушена

— Появата на Еребус и смъртта на Шекина силно потресоха Дома на нощта, особено толкова скоро след ужасяващите и трагични убийства на двама наши преподаватели от местни човеци. Това ме натъжава, но членовете на Съвета на моя дом не разсъждават трезво.

— В Дома в Тулса несъмнено цари объркване. Независимо от това ние признаваме тяхното право да изберат нова

Висша Жрица, въпреки че е много необичайно новачка да заеме този пост — отговори Дуантия.

— Тя е изключително необикновена новачка — обади се Калона.

Чух усмивка в гласа му.

Не можех да го погледна.

Заговори друг член на Съвета. Черните й очи блестяха и гласът й беше рязък, почти ироничен. Може би беше Та-натос, вампирката, избрала име, което на гръцки означава „смърт“.

— Интересно е, че ти се изказваш в нейна подкрепа, Ере-бус, тъй като според Ленобия Зоуи смята, че ти си друг негов вариант.

— Казах, че тя е необикновена, а не че не може да греши — отговори Калона.

Неколцина други членове на Съвета се подсмихнаха, както и много вампири от публиката, но Танатос остана невъзмутима. Усетих, че Старк се вцепени.

— Е, кажи ни, изключително необикновена и много млада Зоуи Редбърд, кой мислиш, че е нашият крилат безсмъртен?

Устата ми беше толкова пресъхнала, че трябваше да преглътна два пъти, за да мога да говоря. И след това, когато думите най-сетне дойдоха, онова, което казах, ме изненада, сякаш ги изрече сърцето ми, без да иска разрешение от ума.

— Мисля, че той е бил много неща. Смятам, че е бил близък на Никс, но не е Еребус.

— Щом той не е Еребус, тогава кой е?

Съсредоточих се в мъдрите очи на Дуантия и се опитах да се изолирам от всичко друго, докато казвам само истината.

— Народът на баба ми са индианците чероки и те имат стара легенда за него. Наричат го Калона. Живял е с племето чероки, след като е напуснал владенията на Никс. Тогава е бил съвсем различен. Правил е ужасни неща на жените от племето. Станал е баща на чудовища. Баба ми разказа как е

бил заровен в земята. Имало е дори песен как той може да бъде освободен от пленничеството… Неферет изпълни указанията в текста и затова той е тук сега. Мисля, че той е с Неферет, защото иска да бъде консорт на богиня, но според мен е сгрешил в избора си. Неферет не е богиня, нито дори Висша жрица на Никс.

Изявлението ми беше посрещнато с възклицания на гняв, възмущение и недоверие. Най-силното принадлежеше на Неферет.

— Как се осмеляваш! Сякаш ти… новачке, едно хлапе, ще определяш… каква съм аз на Никс?

— Не, Неферет. — Обърнах се с лице към нея. — Вече нямам представа каква си на Никс. Не разбирам в какво си се превърнала. Но знам каква не си. Ти не си Висша жрица на Никс.

— Защо мислиш, че си ме заменила?

Ти се отвърна от богинята. Това няма нищо общо с мен.

Неферет не ми обърна внимание и призова Съвета.

— Тя е влюбена в Еребус. Защо трябва аз да страдам от клеветите на едно ревниво дете?

— Неферет, ти даде ясно да се разбере, че намерението ти е да станеш следващата Висша жрица на вампирите. Ако получиш тази титла, ще трябва да проявяваш мъдрост, за да се справяш с всякакви противоречия, дори онези, които се отнасят до теб. — Дуантия отмести очи от Неферет и погледна Калона. — Какво ще кажеш за речта на Зоуи?

Усетих, че той ме гледа, но не откъснах очи от Дуантия.

— Тя е убедена, че казва истината. И признавам, че в миналото ми е имало насилие. Не съм твърдял, че съм безгрешен. Ала наскоро намерих своя път и Никс е на този път.

Нямаше начин да не чуя истината в тези думи. Не се сдържах и го погледнах.

— Именно заради жизнения си опит толкова много искам да върна стария начин на живот, където някога вампири и техните воини са ходили по земята, горди и силни, вместо да се крият на групи в училища и да пускат младите извън портите само ако са закрили Белезите си, сякаш полумесецът на богинята е нещо, от което трябва да се срамуват. Вампирите са деца на Никс и богинята никога не е искала да се крият страхливо в мрака. Нека всички излезем на светло!

Калона беше великолепен. Докато говореше, крилата му започнаха да се разперват. Гласът му беше изпълнен със страст. Всички бяха приковали погледи в него. Хипнотизирани от красотата и чувствата му, всички искахме да повярваме в неговия свят.

— И когато сте готови да бъдете водени от Превъплъщението на Никс и консорта й Еребус, тогава ще възродим стария начин на живот и ще бъдем горди и силни… и няма да се прекланяме пред човешките ограничения и предразсъдъци — обади се Неферет, която с чувство за собственост хвана ръката му и изглеждаше прелестна до него. — А дотогава слушайте детско хленчене, докато Еребус и аз си възвърнем Капри от онези, които твърде дълго си бяха присвоили нашия древен дом,

— Неферет, Съветът няма да одобри война срещу човеците. Не може да ги изгоните от домовете им на острова.