Изкуството на лова

Кралят на Анеа се излежаваше върху купчина възглавници и посръбваше вино от кристален бокал. Погледна ги с нескрито отегчение и каза:

— Бях изгубил надежда да ви видя тук, лорд Конквилас.

— Паулус Марквета — отвърна Конквилас. — Не си остарял и с един ден.

Кралят отвърна с мимолетна усмивка. После се изправи, за да ги посрещне.

— А това трябва да е дъщеря ти.

— Сисело — представи се тя.

Той ѝ кимна, преди да насочи поглед към Грейнджър.

— Полковник. Предполагам, че Конквилас е отрекъл да е тровил дъщеря ви и сега обвинявате мен за състоянието ѝ? — Въздъхна уморено. — Да не сте дошли и вие за да ме предизвикате?

— Именно — отвърна Грейнджър.

Марквета отново се подсмихна.

— Добре, ще очаквам с нетърпение този момент. Да се надяваме, че ще преживеете първите двубои. Но моля… — Той завъртя ръка към дъното на шатрата, където имаше хартиен параван, изрисуван с бойни сцени, вероятно от унмерската история. — Заповядайте. Там има нещо, което бих искал да ви покажа.

И ги отведе зад паравана.

Грейнджър се сепна и спря. Херцог Кир стоеше до една дълга маса, на която бе положена Янти. Очите ѝ бяха затворени, кожата ѝ — бяла като зимно небе. Бяха я облекли в тънка плащаница и бяха скръстили ръцете ѝ на гърдите, така че приличаше на труп. Ако не беше едва забележимото повдигане на гърдите, щеше да я помисли за умряла. Той изтича при нея и я улови за ръката. Кожата ѝ бе студена като камък.

— В безопасност е — каза Кир. — Засега.

— Събудете я.

— И да позволим на отровата да я довърши?

Конквилас го изгледа надменно.

— Няма никаква отрова.

Грейнджър се обърна към Марквета.

— Разбрах, че ти е отказала.

— Не ми е отказала — отвърна Марквета. — Нищо подобно. Ето какво исках да ви покажа. — Доближи спящата Янти и сложи ръка на корема ѝ. — Тя е бременна.

Грейнджър не се усъмни в думите му — коремът ѝ вече наистина се бе заоблил. Но кога? Зави му се свят. Той се завъртя, обхванат от ярост, към младия крал и вдигна юмрук да го удари.

Конквилас го спря и каза само:

— На арената.

Маскелин погледна имената върху таблото и се намръщи.

— Полковник Томас Грейнджър. Този човек притежава невероятната способност да оцелява въпреки всички шансове.

Последния път, когато се срещнаха на Елската планина, полковникът се бе опитал да го убие, като се заби с летяща колесница в оръдейната позиция, която Маскелин бе използвал да бомбардира хаурстафския дворец. По-късно Маскелин намери колесницата, но тя се оказа празна, и едва след време научи за копиращия меч на Грейнджър и си даде сметка какво може да се е случило. Ето един воин, който действително притежаваше поне девет живота.

И сега отново се бе появил в Анеа. Маскелин се чудеше дали все още притежава онова страховито магьосническо оръжие и какво му струва обвързването с него. Когато въпросът опреше до унмерски предмети, винаги трябваше да се плати горчива цена.

— Как би се справил с деветима противници? — обърна се той към Кобул.

Намираха се в дъното на една от големите палатки, където Кобул се бе присламчил към буре с ейл. Бахретроанецът допи поредната халба и отвърна:

— Справял съм се в много по-неблагоприятни положения.

— Интересно какви ли са залозите за Грейнджър? — промърмори замислено Маскелин и пак се обърна към Кобул. — Сигурен ли си, че искаш да изпиеш толкова много преди началото на главния турнир?

Кобул бе спечелил служебно състезанието в ямите — никой повече не пожела да излезе срещу него. Главният турнир щеше да започне всеки момент.

— Сигурен съм.

Маскелин отново прегледа списъка.

— В първия рунд Грейнджър ще се бие срещу един лосотански лорд. Случайно знам, че Грейнджър има копиращ меч.

— Гадно предметче — каза Кобул. — Изненадан съм, че още е жив.

— Това е една от най-неприятните му черти — отвърна Маскелин и погледна джобния си часовник. — Хайде, всеки момент ще започне.

Намериха арената и Маскелин заложи петстотин на победата на Грейнджър. Вече започваше да се забавлява. Бяха закъснели и трябваше да изберат място на най-горния ред, където разбутаха част от зрителите, за да се настанят. Маскелин откри, че хората са склонни да се отдръпват от пътя ти, когато имаш до себе си бахретроански бруталист.

Почти веднага след това един съдия излезе на каменния кръг долу и вдигна ръце, призовавайки към тишина.

— За третия двубой днес имаме двама местни участници, въоръжени до зъби с най-опасните магьоснически оръжия. — Даде знак и невидимият помощник вдигна северната врата. — Първо, нека ви представя Марек Суейл от Йорбърнския квартал на Лосото, представляващ самата Йорбърнска фамилия. — Тълпата избухна в овации, когато на арената излезе красив млад мъж с излъскана до блясък броня. В едната си ръка държеше обикновен на вид щит, а в другата стискаше огромен чук. Маскелин огледа оръжието и не пропусна да забележи унмерските знаци, гравирани в метала.

— Срещу него — продължи съдията — и представлявайки само себе си, е един бивш имперски войник. На вашето внимание полковник Томас Грейнджър от легендарните Гробари. Прокуден в изгнание от лосотанския си дом, след като се опълчил на самия император Хю.