Изкуството на лова

Грейнджър излезе. Маскелин отбеляза, че е сам. Но освен това забеляза и мъртвешкия цвят на кожата му. Пристъпваше като ходещ труп.

— Кобул, как ти изглежда? — попита Маскелин.

Кобул смръщи вежди, после подуши въздуха.

— Тази миризма…

— Не мислиш, че това е Грейнджър ли?

— Хора, които изглеждат като него — отвърна Кобул, — обикновено вече лежат в гроба.

Двамата противници застанаха един срещу друг на арената, а съдията продължи:

— Това е официален двубой и за него важат стандартните правила. Борбата спира, когато единият се предаде или бъде повален в несвяст. — Обърна се към Суейл. — Готов ли сте?

Мъжът кимна.

Съдията се завъртя към Грейнджър.

— А вие?

Грейнджър също кимна.

— Тогава започвайте! — Съдията се дръпна към края на арената.

Младият лосотанец заразмахва чука над главата си. Маскелин не се съмняваше, че чукът е енергиен, тъй като на моменти се въртеше толкова бързо, че се превръщаше в размазано петно и издаваше бръмчене. Удар с подобно оръжие би запокитил жертвата чак в Лосотанския залив.

Грейнджър стоеше насреща в очуканата си стара броня, стиснал дръжката на все още неизвадения меч. И — за изненада на Маскелин — оставаше само един. Не се появи нито едно от копията му.

Звукът от чука на Суейл прерасна в пронизителен писък — оръжието набираше скорост. Маскелин усети, че каменната седалка под него започва да вибрира. Дори зъбите започнаха да го болят. Внезапно младият лосотанец хукна към Грейнджър, сега вече описвайки с чука осморки, за да се предпази от всякаква възможна атака.

А Грейнджър все още не предприемаше нищо.

Маскелин се надигна заинтригуван.

Някой в редицата зад него извика:

— Седни бе!

— Не виждам — оплака се Кобул.

Суейл вече бе пред Грейнджър. Стовари чука вертикално, право върху нараменника му.

Звукът от сблъсък на метал с метал отекна до всички краища на арената и бе толкова силен, че Маскелин го почувства чак в костите си. Дори черепът му се разтресе. Зрителите наоколо изстенаха и запушиха уши.

Младият лосотанец отстъпи назад и се олюля като пиян. Вместо чук държеше безформено парче метал.

През цялото това време Грейнджър не беше помръднал. Едва сега пристъпи към противника си и го зашлеви през лицето. Младият лосотанец рухна в несвяст.

Тълпата мълчеше.

А после изведнъж изригна в овации.

— Победителят — обяви съдията — е Томас Грейнджър.

Маскелин погледна Кобул, който разглеждаше втренчено полковника.

— Интересен двубой, не мислиш ли?

— Да — съгласи се Кобул. — Макар че, технически погледнато, младият воин спечели.

— И защо?

— Защото е единственият жив в края на битката.

Докато напускаше арената, Грейнджър продължаваше да фазира. Ръката му все още стискаше копиращия меч, но сега той бързаше да се отърве от своите двойници. От горчив опит беше научил, че бронята не реагира добре на внезапната промяна на масата вътре в нея и ще започне да се тресе и да бръмчи, ако изведнъж пусне оръжието. Така че бе по-добре да действа внимателно.

Турнирът продължи през целия следобед и едновременно на всички арени.

Оказа се трудно да открие Конквилас. След като разпита за него, го упътиха към оръжейните палатки, където участниците можеха да наемат или закупят различни обикновени и магьоснически оръжия. Когато полковникът влезе, господарят на дракони изпитваше върху дланта си баланса на един меч. Сисело седеше на масата до баща си и го гледаше с ококорени очи.

— Този какво прави? — попита Грейнджър.

— Този ли? — отвърна Конквилас, без да отделя поглед от меча. — Този сече.

— И това е всичко?

— Достатъчно е.

— Така е — призна Грейнджър, — ако унмерският лорд, срещу когото ще се изправиш, не крие нещо в ръкава си. Не мислиш ли, че Марквета е нагласил списъците с участниците? А какво става с твоите вакуумни стрели?

— Не разполагам с неограничен брой от тях — отвърна Конквилас. — Пусна ли някоя, не е лесно да си я върна.

— Поздравления за победата — каза Сисело на Грейнджър.

— Да, вярно. — Конквилас го погледна.

Сисело скочи от масата.

— Сега ли си искаш наградата?

— Каква награда? — попита Грейнджър.

— Наградата за твоята победа! — възкликна тя. — Купих ти нещо.

Грейнджър неволно се засмя.

— Купила си ми нещо?

Тя му подаде малко шишенце, чието гърло бе омотано с парче плат.

— Какво е това? — попита той и го вдигна, за да го разгледа по-добре. Извади тапата и подуши. Течността вътре имаше приятен аромат на цветя.

Парфюм?

— Можеш да си сложиш малко още сега, ако искаш — каза Сисело.

Аргусто Конквилас излезе на арената, за да се изправи срещу един висок унмерски лорд, Гефен, който се бе прочул в гетата като даровит майстор на меча. По преценка на Грейнджър Гефен бе към шейсетгодишен, но се движеше с гъвкавостта на млад атлет. Беше въоръжен с два меча, единия с Г-образна форма. Грейнджър веднъж бе присъствал, далеч на изток, на подобен стил на бой, при който закривеният меч се използваше, за да улови и блокира оръжието на противника.

Докато съдията ги представяше, Гефен завъртя рамене и подскочи на място. След това кръстоса оръжията си пред себе си, приклекна и започна да обикаля в кръг около господаря на дракони.