Изпепелена

- Не съм недодялана, а наричам нещата с истинските им имена. Има огромна разлика. А и да не мислиш, че ми дреме особено какво харесваш и какво не?

Неферет си пое дъх да отвърне, но Афродита я прекъсна:

- И въобще, какво, по дяволите, правиш тук?

Неферет примига от изумление:

- Тук съм, защото има ранен новак.

О. пак ли тези простотии? Тук си, защото така ще се домогнеш до нещо, което искаш. Такава си ти, независимо дали те го знаят или не - каза Афродита и посочи с брадичка членовете на Съвета.

- Внимавай, Афродита. Може да съм ти необходима съвсем скоро.

Афродита изгледа Неферет продължително и с ужас забеляла, че очите й вече не бяха в познатото изумруденозе-лено, а някак потъмняха. Това червено ли е, което свети отвътре'.'’ В момента, в който тази мисъл мина през ума й, Неферет примига. Очите й се проясниха и възвърнаха предишния си цвят.

Афродита си пое дъх и настръхна, но гласът й беше равен и саркастичен:

- Няма проблем. Ще проверя как мога да се справя и без твоята ‘помощ’.

Неферет тръгна надолу по стълбите, но на средата спря и направи жест с ръка към Афродита:

- Искам да помоля Съвета да допусне присъствието на това човешко момиче, което претендира да е Пророчица на Никс.

Афродита пристъпи напред и погледна членовете на Съвета последователно в очите.

- Не претендирам да съм Пророчицата на Никс. а наистина съм такава. Самата Богиня ми даде тази роля. Истината е, че не съм имала избор, защото ако имах, нямаше да приема. - Тя замълча за миг, защото някои от членовете на Съвета ахнаха от възмущение. - Не ви казвам нищо, което Никс вече да не знае.

- Богинята вярва в Афродита дори когато самата тя понякога не е сигурна в себе си - обясни Дарий.

Тя се засмя. Той не беше просто нейният огромен като планина, готин воин. Тя можеше да разчита на него, защото винаги виждаше най-доброто в нея.

- Дарий, защо се застъпваш за това човешко момиче? попита брюнетката на първия трон.

- Дуантия. застъпвам се за Пророчицата, - той натърти на титлата й - защото съм положил клетва да бъда неин воин.

- Неин воин? - Неферет не успя да сдържи шока в гласа си. - Но това означава...

- Означава, че не е възможно да съм просто човек, защото не може вампирски воин да се закълне пред човешко момиче - довърши вместо нея Афродита.

- Можеш да влезеш, Афродита, Пророчице на Никс. Съветът ще те приеме - обяви Дуантия.

Афродита слезе бързо по стълбите, като остави Неферет след себе си. Искаше й се да отиде директно при Зоуи, но интуицията й я накара да спре най-напред до брюнетката на име Дуантия. Поздрави я с юмрук пред сърцето и се поклони е уважение.

- Благодаря Ви, че ме допуснахте.

- При тези необичайни обстоятелства се налага да предприемаме и необичайни практики - каза висока и слаба жена с черни като нощта очи.

Афродита не беше напълно сигурна какво да й каже, така че просто кимна и застана до Зоуи. Подаде ръка на Дарий и го стисна силно, сякаш искаше да вземе малко от воинската му сила. А после погледна към приятелката си.

Не си го е въобразила. Всички татуировки на Зоуи бяха изчезнали! Единствено полумесецът стоеше на челото й, и то незапълнен. Беше толкова бледа! Изглеждаше като мъртва. Афродита веднага си забрани да мисли така. Зоуи не бе мъртва. Все още дишаше. Сърцето й биеше. Зоуи Не Беше Мъртва.

- Богинята разкрива ли ти нещо за нея, Пророчице? - попита високата слаба жена.

Афродита пусна ръката на Дарий и коленичи до Зоуи. Погледна Старк, който стоеше неподвижно, взрян в лицето на Зоуи, почти без да мига, потопен в безмълвната си скръб. Дали и Дарий ще изглежда така, ако нещо се случи с мен? Афродита отпрати тази мисъл и се фокусира върху Зоуи. Бавно протегна ръка и я сложи на рамото й.

Кожата й бе хладна на допир, сякаш вече беше мъртва. Афродита изчака нещо да се случи, но не получи и най-дребното усещане за видение или предчувствие.

С въздишка на разочарование тя поклати глава:

- Не. Не мога да кажа нищо. Аз не контролирам виденията си. Те просто идват, независимо дали ги искам или не, а истината е, че обикновено не ги искам.

- Не използваш всички дарове, които Никс ти е дала, Пророчице.

Афродита вдигна с изненада поглед от Зоуи към високата черноока жена, която грациозно пристъпваше към нея.

- Истинска Пророчица на Никс ли си или не? - попита тя.

- Истинска съм - отвърна Афродита без колебание.

Копринената роба на жената прошумоля, докато тя коленичи до Афродита.

- Аз съм Танатос. Знаеш ли какво значи името ми?

Афродита поклати глава и съжали, че Деймиън не стоеше по-близо до нея, за да й подскаже.

-Означава Смърт. Не съм председател на Съвета. Дуантия има тази чест, но аз имам уникалната привилегия да съм много близка с Богинята, защото дарбата, която гя ми даде преди много години, е да помагам на душите да преминават от този свят в следващия.

- Можете да говорите с духове?

Танатос се усмихна и напрегнатото й лице изглеждаше почти красиво.