Изпепелена

- В някакъв смисъл, да. И заради гази си дарба разбирам нещо от видения.

- Наистина ли? Но виденията нямат нищо общо с говоренето с духове.

- Така ли мислиш? А от кой свят идват виденията ти? Не, може би по-точно трябва да попитам ти в кой свят се намираш, когато ги получаваш?

Афродита се замисли колко пъти е получавала видения за смърт и как вижда нещата от гледната точка на умиращия. Пое си дълбоко дъх и изведнъж осъзна отговора:

Виденията ми идват от Отвъдното.

Танатос кимна:

Ти пътуваш между двата свята много повече, отколкото аз. Моята роля е да съпроводя душите, когато се възнасят. и чрез тях мога да надникна Отвъд.

Афродита погледна колебливо към Зоуи:

Тя не е мъртва.

- Да, все още не е. Но тялото й няма да издържи повече от седем дни без душа, така че е доста близо до смъртта. Толкова близо, че Отвъдното има силна връзка с нея. Докосни я отново, Пророчице. Този път се концентрирай по-добре и използвай максимално дарбата, която ти е дадена.

Но аз...

Танатос я прекъсна:

Пророчице, направи това, което Никс иска от теб.

- Не знам как.

Изражението на Танатос омекна и тя се усмихна:

О, дете, просто я помоли за помощ.

- Просто така? - примига Афродита.

Да, Пророчице, точно така.

Афродита бавно сложи ръка на студеното рамо на Зоуи. Затвори очи и си пое дълбоко дъх, както беше гледала, че прави Зоуи, когато призовава елементите. После отправи безмълвна, но пламенна молитва към Никс:

Нямаше да моля за това. ако не беше важно. Знаеш, че никак не обичам да моля за услуги. Никого. А и не съм много добра в тези молитвени простотии, но ти това го знаеш, така или иначе.

Афродита въздъхна мислено.

Никс, нужна ми е помощта ти. Танатос явно мисли, че имам някаква връзка с отвъдното. Ако е така наистина, може ли да ми покажеш какво става със Зоуи.

Тя спря за миг, въздъхна и разкри душата си пред Никс:

Богиньо, моля те. Не само защото Зоуи ми е като сестрата, която майка ми беше препалено себична, за да роди. Нуждая се от помощта ти, защото твърде много хора разчитат на Зоуи и това е много по-важно от мен самата.

Афродита почувства топлина по дланта си и сякаш се изплъзна от тялото си и влезе в това на Зоуи. Беше в нея само за миг, не по-дълъг от един удар на сърцето, но това, което видя, почувства и узна, я ужаси така дълбоко, че в следващия миг тя се върна обратно в тялото си. С ръката, която беше положила върху рамото на Зоуи. сс хвана за гърдите в опит да си поеме дъх. После усети как й се завива свят и сълзи започват да капят от очите й.

- Какво има. Пророчице, какво видя? - попита Танатос със спокоен глас, след като избърса с ръка сълзите й и я хвана през кръста.

- Тя ни напусна! - Афродита преглътна сълзите си и започна да се съвзема. - Усетих какво й се случи. Само за секунда. Зоуи хвърли към Калона цялата си сила. Опита се да го спре с цената на всичко, но закъсня. Хийт умря пред очите й. Това разпръсна душата й на парчета. Афродита отправи безнадежден поглед към Танатос. - Вие също знаете къде е тя, нали?

- Мисля, че знам. Но ти също трябва да го потвърдиш.

- Частиците от душата й са в Отвъдното, заедно с душите на мъртъвците. - Афродита примига трудно с парещите си клепачи. - Зоуи я няма. Не е успяла да преживее това, което се е случило. И все още не може.

И не видя нищо повече'? Нищо, което да може да помогне на Зоуи?

Афродита преглътна надигащото се раздразнение и вдигна трепереща ръка:

- Не, но мога да опитам отново и...

Дарий сложи ръка на рамото й и я отдръпна от Зоуи:

- Не. Все още си твърде слаба заради разпадането на Обвързването ви със Стиви Рей.

Това няма никакво значение, Зоуи умира!

- Има значение. Да не би да искаш и с твоята душа да се случи същото? попита Танатос тихо.

Не - отвърна Афродита с ужас и хвана ръката на Дарий.

- Точно заради това не е много разумно на толкова млади момичета да се дават тежки дарби. Те рядко имат зрелостта да ги използват мъдро - каза Неферет.

Звукът от нежния й глас накара Старк да вдигне поглед от Зоуи:

- Това същество не би трябвало да бъде допускано тук! Тя е отговорна за всичко! Тя уби Хийт и пръсна душата на Зоуи!

Старк звучеше така, сякаш му се налагаше да мели думите си с камъни, преди да ги изговори.

Неферет го прониза с поглед:

- Разбирам, че си под стрес, но нямаш право да говориш на една Висша Жрица по този начин, воине.

Старк скочи на крака. Дарий, бърз както винаги, го задържа. Афродита го чу да прошепва на ухото му:

- Мисли, преди да действаш, Сгарк.