Изпепелена

- Постарай се повече. Зоуи се нуждае от теб. Знам. че не си с нея, но имам чувството, че можеш да й помогнеш. Така че трябва да използваш здравия си разум.

Крамиша я погледна така настойчиво, че на Стиви Рей й се прииска да се размърда:

- Както вече казах, опитвам се.

- Забъркала си се в нещо шантаво'⁷

-Не!

Сигурна ли си? Понеже това с за теб. — Крамиша откъсна лист от розовата си тетрадка с нещо написано на него.

- И ми изглежда като цяла купчина шантави работи.

Стиви Рей издърпа хартията от ръката й:

- Мамка му, защо просто не каза. че носиш някое от стихотворенията си?

Тъкмо щях да стигна дотам. Крамиша скръсти ръце и се подпря на вратата, очевидно очаквайки Стиви Рей да прочете стихотворението.

- Каниш се да ходиш някъде ли?

- Не. Останалите закусват. А, без Далас, Той тренира фехтовка е Дракона, макар че учебните занимания не са възстановени официално. А аз не виждам смисъл да си давам зор, така че не ми е ясно той защо го прави. Както и да е. Просто го прочети. Никъде няма да ходя.

Стиви Рей въздъхна тежко. Стиховете на Крамиша обикновено бяха объркани и абстрактни, но също така ипророчески. И понеже това бе очевидно за нея, стомахът й се сви на топка.

Тя започна да чете с нежелание:

Червената пристъпва в Светлина Препасала слабини в очакване На апокалиптичната борба

Мракът под различни форми се прикрива Отвъд цвета и маската му надникни Отвъд емоциите бурни

С нещо щом се съюзиш.

Знай, със сърцето си ще платиш Но доверие не ще получиш Додето Мрака не отпратиш

С душата гледай, не с очите.

Със звяр щом искаш да танцуваш Под маската му надникни

Стиви Рей поклати глава и погледна към Крамиша, после отново прочете стихотворението. Бавно, с огромното желание сърцето й да спре да тупти така силно и да не издаде колко гузна се почувства изведнъж. Крамиша беше права, очевидно пророчеството се касаеше до нея. Всъщност бе очевидно, че е за нея и Репхайм. Слава Богу, че не се споменаваше нищо за крила и човешки очи в прав текст.

- Видя ли какво имам предвид, като казах, че се отнася за теб?

Стиви Рей се взря в умните очи на Крамиша:

- Е, ясно е, че е за мен. Още от първия ред се вижда.

И аз така си помислих, макар никой да не те е наричал Червената.

- Логично е - каза Стиви Рей бързо, опитвайки се да не мисли за гласа на Репхайм, който я наричаше „Червената“.

- Аз съм единственият червен вампир, така че явно става дума за мен.

- И аз това си помислих, макар че е пълно с разни намеци за зверове и т.н. Трябва да погледна пак онази част за опас-ването на слабините, защото звучи някак сексуално, но в крайна сметка се казва просто да се приготвиш за борба.

- Да, големи борби стават напоследък каза Стиви Рей и погледна пак стихотворението.

Явно има и още нещо, нещо гадно, за което трябва да внимаваш. - Изведнъж тя се закашля многозначително и Стиви Рей неохотно вдигна поглед към нея. - Кой е той?

-Той?

Крамиша скръсти ръце пред гърдите си:

Не се дръж с мен като е глупачка. Той. Този, за когото в стихотворението се казва, че ще му дадеш сърцето си.

- Нямам намерение да правя нищо подобно!

- Охо, значи ти си наясно кой е - каза Крамиша и потро-па с върха на леопардовия си ботуш. - И определено не е Далас, защото не би реагирала така. Всички са наясно, че между вас има нещо. Така че кой е другият?

- Нямам представа. Аз не виждам друг освен Далас. А и повече се притеснявам за онези части, в които се говори за Мрак и други подобни - излъга Стиви Рей.

Крамиша изсумтя:

Виж, ще взема това и ще си помисля - каза Стиви Рей и напъха листа в джоба на дънките си.

Нека да позная, искаш да си трая за него, нали? - попита Крамиша и отново потропа с ботуш.

Да, защото искам да се опитам да... - Извинението избяга под зоркия поглед на Крамиша. Стиви Рей въздъхна дълбоко и реши да каже колкото се може повече от истината. - Не искам да казваш нищо за стихотворението, защото съм се забъркала в едни истории с момчета и ако точно сега се разчуе, това ще прецака нещата между мен и Далас. Особено след като не съм много сигурна какво точно се случва между мен и този, другият.

- Това вече е друг о. Бъркотия е момчета може да се окаже наистина голям проблем. Както майка ми казва, не трябва да си развяваш личния живот пред всички.

- Благодаря ти, Крамиша. Оценявам го.

Чакай малко - вдигна ръка Крамиша. - Никой не е казал, че с това приключваме въпроса. Стихотворението ми е важно. А то се отнася и за други неща, не само за твоя личен живот. Така че както казах, оправяй бъркотията и гледай да използваш здравия си разум. Всеки път, когато трябва да напиша думата Мрак, ме побиват тръпки.

Стиви Рей я изгледа продължително, а после взе решение: