Изпепелена

И той ме поведе все по-навътре в гората на Никс, а горещите сълзи се стичаха по хладните ми бузи.

ЕДИНАЙСЕТА ГЛАВА Стиви Рей

- Скай? Сериозно? Къде е това, в Ирландия? - попита Стиви Рей.

Шотландия, глупачке - отвърна Афродита.

- Е, то не е ли почти едно и също? И не ми казвай глупачка. не е никак мило.

А ако ти кажа да ме ухапеш, мило ли ще ти се стори? Слушай и не се дръж като слабоумна. Трябва да си поговориш със земята, или какъвто там начин имаш за комуникация с нея, и да провериш какво можеш да научиш за Светлината и Мрака. Нали разбираш, с главни букви. Също така се ослушвай дали някое дърво или нещо подобно няма да ги подхвърли някоя дума за два бика.

Бикове? Имаш предвид нещо като крави?

- Ти не беше ли селянка? Как е възможно да не знаеш какво е бик?

- Виж какво, Афродита, само защото не съм от някой голям град не значи, че автоматично разбирам от крави. Мамка му, аз дори не харесвам коне.

- Заклевам се, ти си някой мутант - каза Афроди та. -Бикът е мъжка крава. Дори пуделът на майка ми го знае. Концентрирай се малко, важно е. Трябва да идеш да питаш шибаните тревички за някаква древна и варварска религия или митология... или каквото е там, която включва два борещи се бика, бял и черен. Много мъжествени, водещи вечната битка между доброто и злото.

- Това какво общо има със Зоуи?

- Предполагам, че това по някакъв начин ще отвори на Старк вратите към Отвъдното, без да се налага да умира реално. Понеже умирането не е помогнало на предишните воини, които са искали да спасят своите Жрици.

- И кравите ще свършат тази работа? Как? Та те дори не могат да говорят.

- Бикове. Следиш ли ми мисълта? Не говоря за някакви си животни, а за първичната сила, която те символизират. Биковете изобразяват тази сила.

- Значи все пак не могат да говорят?

- Ох, мамка му! Може и да могат, може и да не могат! Това е някаква супер стара магия. Кой би могъл да знае какво изобщо могат? Просто проумей следното: за да се добере до Отвъдното, Старк не може да е цивилизован и модерен тип. Ще трябва да разбере как да бъде много повече от това, да намери Зоуи и да я защити, без да бъдат убити и двамата. А тази древна религия може да ни е от помощ.

- Струва ми се, че има смисъл в това. Като си представя Калона, не го свързвам точно с модерен тип. - Стиви Рей замълча за миг и призна пред себе си, че в действителност мислеше за Репхайм, а не за баща му. - А и той определено притежава някаква първична сила.

- И също така се разхожда в Отвъдното, без да е мъртъв.

Което Старк също иска да направи.

- Така че тичай да си поговориш с цветенцата за биковете и прочее - каза Афродита.

-Отивам да си поговоря с цветенцата - отвърна Стиви Рей.

И ми се обади, когато ти кажат нещо.

- Добре, ще се постарая.

- Бъди внимателна - каза Афродита.

- Видя ли, че можеш да бъдеш мила? — отвърна Стиви Рей.

- Преди да си се разтопила от кеф, искам да ми отговориш на един въпрос; с кого се Обвърза, когато нашата връзка се разпадна?

Стиви Рей се вцепени:

- С никого.

- Това значи, че е някой адски неподходящ. Кой е. някой от червените загубеняци ли?

Афродита, казах вече, никой.

- Да, това го схванах. Виж какво, едно от нещата, които мога благодарение на пророческата си дарба, е да чувам разни работи, но не с ушите си.

- Мога да кажа само, че си си загубила ума.

- Пак ти казвам, внимавай. Усещам странни вибрации от теб и те ми подсказват, че си в голяма опасност.

- Мисля, че си въобразяваш някакви неща, за да прикриеш лудостта си.

- А аз мисля, че криеш нещо. Така че нека засега просто да се съгласим да не сме на едно мнение.

- Отивам да говоря с цветенцата относно кравите. Чао, Афродита.

- Бикове, глупачке.

Стиви Рей отвори и тръгна да излиза от стаята си, все още намръщена заради коментарите на Афродита, и едва не налетя на Крамиша, която беше вдигнала ръка, за да почука на вратата. И двете подскочиха, а после Крамиша поклати глава:

- Не прави такива странни работи. Започвам да си мисля, че не си нормална.

- Крамиша, ако знаех, че си отвън, нямаше да подскоча, като отворих вратата. А и никой от нас не е нормален.

- Говори за себе си. Аз съм си добре. Имам предвид, че нищо ми няма. Ти, от друга страна, си голяма бърканица,

- Едва не изгорях на онзи покрив преди два дни. Мисля, че това ми дава правото да изглеждам зле.

- Не изглеждаш никак зле - каза Крамиша и наведе глава настрани. Днес си беше сложила жълта перука, в тон с блестящите, жълти сенки на очите. - Всъщност изглеждаш доста добре. Цялата си розова, както изглеждат белите, когато са здрави. Малко ми напомня на розовата кожа на малко прасенце.

- Крамиша, заклевам се, главата ме заболя. За какво говориш?

-- Исках просто да кажа, че изглеждаш много добре, но не се държиш добре. Нешо не ти е наред тук и тук - каза тя и посочи сърцето и главата на Стиви Рей.

- Имам много проблеми - отвърна тя уклончиво.

Да, това ми е ясно. Със Зоуи всичко се оплеска и т.н.. но ти трябва да се стегнеш.

Опитвам се.