Изпепелена

- Защо? Какъв е проблемът? попита Афродита.

- Базирано е на борба и насилие и е свързано със сблъсъка на първичните сили на доброто и злото.

- Имаш предвид мъжки работи - изсумтя Афродита.

- Да вдигна вежда Танатос.

- Чакай малко. Какво толкова мъжко има в това да вярваш в борбата между доброто и злото? - попита Старк.

- Това е много повече от просто вярване, че има добро, което трябва да се бори със злото в света. Това са персонификации на Светлината и Мрака на най-първично ниво. Като сили, които са толкова погълнати от себе си, че никоя не може да съществува без другата, въпреки че са в постоянен конфликт. - Танатос видя празните изражения на хлапетата и въздъхна. - Едни от най-ранните изображения на Светлината и Мрака са под формата на огромни бикове. Светлината е представена от черния, а Мракът, от белия бик.

- Хм, не би ли трябвало да е обратно? попита Джак.

- На пръв поглед да. но те са представени точно по този начин в древните свитъци. Записано е, че всяко от тези същества носи нещо, към което другото вечно се стреми. Помислете си за биковете - огромни, заради мощта, която притежават, водещи вечна битка, в която всеки се стреми да вземе от другия нещо, което не би могъл да постигне, без да се саморазруши. Веднъж, когато бях млада Висша Жрица, видях изображение на битката между тях и никога няма да забравя колко първична и жестока беше. Рогата им бяха заострени, мощните им тела - напрегнати от усилие да стигнат до другия, хвърчи кръв, ноздрите им горят. Бяха хванати в мъртва хватка, която ме ужаси с напрежението, което излъчваше. Дори имах чувството, че самото изображение потрепва от силата им.

- Мъжествена сила каза Дарий. - Аз също съм срещал това изображение, когато се обучавах за воин. Беше върху корицата на едни от древните писания, написани от великите воини на нашето минало.

- Мъжествена сила. Разбирам защо Жриците са обърнали гръб на тази история с биковете - каза Ерин.

- Така е, сестра ми. В цялата история има твърде много мъжествена сила, при положение, че нещата при вампирите се въртят около женствената сила.

Не бих казал, че вярванията ни са основани на женствената сила, която превъзхожда мъжествената. Става дума за баланс между двете - намеси се Дарий.

- Всъщност нашето общество не е замислено да вярва, че женствената сила превъзхожда мъжествената. Но при Светлината и Мрака имаме една непрекъсната борба да се запази балансът между тях, без никоя да унищожи другата. Представете си изображението на Никс, което виждаме около нас всеки ден, с женствената й красота и привлекателност. Сравнете я с картината на суровата и първична сила.

отприщена под формата на две сражаващи се мъжествени създания. Сега виждате ли как един свят. който се стреми да поддържа баланса между двете, ще бъде в конфликт и поради това едното трябва да бъде потиснато, за да може другото да оцелее?

Афродита изсумтя:

- Не е толкова трудно да си го представя. По-скоро не мога да си представя префърцунения Висш Съвет да има нещо общо с някакви гигантски мъжки бикове и всички вярвания, които вървят с тях.

- Тя имаше предвид останалите, не Вас - намеси се Старк и се намръщи на Афродита, казвайки й с изражението си „Никак не ни помагаш“.

- Не, Афродита е права - засмя се Танатос. - Съветът много се е променил през вековете, особено през последните четири, на които съм била свидетел. В началото беше жизнена сила, по своя си начин много стихийна и доста варварска с мощта си. Но в днешно време е станал...

Тя се поколеба, търсейки точната дума:

- Цивилизован - каза Афродита. - Станал е твърде цивилизован.

- Точно това е - потвърди Танатос.

Афродита се ококори:

- А да си твърде цивилизован не е непременно нешо хубаво. Особено когато си имаш работа с два бика, блъскащи се един в друг и помитащи всичко, което стои на пътя им.

- Зоуи е адски близо до Светлината - каза нежно Деймиън.

- Толкова близо, че може да бъде унищожена от Мрака -каза Старк. - Особено ако Мракът е специално изпратен да се увери, че тя няма да може да се върне.

Изведнъж настъпи тишина и всички обърнаха поглед към Зоуи, която лежеше бледа и безмълвна на прекадено цивилизования сатен.

Внезапно някаква идея осени Старк и той. благодарение на инстинкта си на воин, знаеше, че е на прав път:

- Не трябва да игнорираме миналото, за да помогнем на Зоуи. Трябва да погледнем по-дълбоко в него. По-дълбоко, отколкото някой досега е мислил - каза Старк въодушевено.

- А това е свързано с приемане и разбиране на първичната сила, която се отприщва при сблъсъка на Светлината и Мрака - каза Танатос.

- Но откъде, по дяволите, бихме могли да намерим информация? - възкликна Афродита и отметна коса ядосано.

Вярванията, които са ни нужни, отдавна са отмрели, чухте какво каза Танатос.

- Може би не навсякъде - включи се Дарий. Той погледна твърдо Старк. - Ако искаш да научиш за древните варварски вярвания, трябва да отидеш на място, където те са още живи. Място, което е напълно откъснато от днешната цивилизация.

Отговорът изведнъж стана много очевиден:

- Трябва да отида на Острова.

- Точно така - каза Дарий.