Изпепелена

- Това определено звучи логично, Старк каза Танатос. - Но твоята дарба е свързана с физическото, а не идва от света на духовното.

- Защитата си е защита - настоя той. - Просто ми покажете как да стигна дотам, останалото е моя работа.

- Зоуи трябва да намери начин да възстанови душата си, а това не е битка, която можеш да проведеш вместо нея -обясни Етер.

- Но мога да я защитавам, докато събере частите на душата си - настоя Старк.

- Жив воин не може да пристъпи в Отвъдното. Дори и за да последва своята Жрица - отвърна Етер.

- Опиташ ли се, ти също ще бъдеш погубен - добави Дуантия.

- Няма как да знаете това със сигурност - каза Старк.

В цялата ни история няма нито един воин, който се е завърнал от опит да последва разпръснатата душа на своята Жрица в Отвъдното. До един са загинали. И воините, и жриците - обясни Танатос.

С изненада Старк осъзна, че дори не се бе замислял за това. Някаква част от него изпитваше по-скоро любопитство, отколкото съпротивление при мисълта да умре. Особено ако по този начин изпълни обета си към Зоуи.

Но преди да успее да отговори, леденият глас на Неферет отново нахълта без покана в ума му.

- А всички тези воини и жрици са били много по-възрастни и опитни от вас.

- А може би точно в това е бил проблемът - прошепна Афродита, така че само Старк да я чуе. - Били са твърде възрастни и са имали твърде много опит.

Старк трепна с надежда:

- Мисля, че преди малко не бях прав. Не би трябвало да има проблем Неферет да отнесе Калона, където иска, а аз ще взема Зоуи - каза той на Дуантия. После посочи с ръка Афродита, Дарий и останалите. - Ние ще вземем Зоуи.

-Старк, не мога да дам съгласието си за нещо, което ще те остави пред смъртна опасност. - Гласът на Дуантия беше изпълнен със състрадание, но твърд. - Зоуи ще почине следващата седмица. Най-доброто място за нея е тук, в нашата болница, на спокойствие, докато моментът настъпи. Най-доброто за теб ще бъде да се подготвиш за това, което следва, и да не се жертваш в опити да я спасиш.

Ти си твърде млад - каза Танатос. Пред себе си имаш дълъг и плодотворен живот. Не прекъсвай нишките на съдбата си.

- Зоуи ще остане тук до самия си край - кимна Дуантия в знак на съгласие. - Ти, разбира се, можеш да останеш до нея.

- Хм, извинете ме, не бих искал да бъде неуважителен или нещо такова...

Всички погледи се насочиха към групичката приятели на Зоуи, които до този момент бяха запазили пълно мълчание. Ръката на Деймиън беше високо вдигната, сякаш се намираше в училище и искаше да бъде изпитан.

Как е името ти, момче? - попита Дуантия.

- Деймиън, аз съм един от приятелите на Зоуи.

- Също така има връзка с елемента въздух - добави Джак и избърса с ръка сълзите от бузите си.

- Аха, спомних си за теб - каза Дуантия. - Искаш да кажеш нещо на Съвета ли?

- Той е просто новак. Има право да присъства, но не и да се изказва пред Съвета - изстреля Неферет.

- Откога имаш право да се изказваш от името на Висшия Съвет на вампирите, Неферет? - попита Афродита.

- Няма такова право - каза Танатос и стрелна Неферет с твърд поглед. - Е, момче, искаш да кажеш нещо пред Съвета ли?

Деймиън се изправи, преглътна тежко и отвърна:

- Потвърждавам.

Устните на Танатос се разтеглиха в лека усмивка:

- В такъв случай можеш да говориш. Също така можеш да свалиш ръката си, Деймиън.

- О, благодаря ви. Е, исках да кажа просто, че е право на Старк като положил клетва да бъде воин на Зоуи, да реши как точно да я защитава. Или поне така си спомням от записките си по вампирска социология.

Зоуи умира. - Думите на Дуантия бяха сурови, но тонът й бе нежен. - Трябва да разберете, че нейният воин скоро ще бъде освободен от клетвата си.

- Разбирам го. Но тя все още не е мъртва. И казвам, че нейният воин има правото да я защитава по всички начини, за които прецени, че биха могли да са й от полза, докато е жива.

Ще трябва да се съглася с теб, момче каза Танатос и кимна с уважение към Деймиън. - Той е напълно прав по принцип. Законът казва точно това. Отговорност на самия воин е да прецени кое е най-доброто за безопасността на неговата Жрица. Зоуи Редбърд е жива, следователно тя все още е под защитата на своя воин.

- Всички ли сте съгласни с Танатос? - попита Дуантия останалите Жрици.

Старк притаи дъх, докато изчакваше отговорите им. Всички казаха „Да!“ или кимнаха утвърдително.

- Добра работа, Деймиън - поздрави го Танатос.

- Благодаря Ви, Жрице - отвърна той и се изчерви.

Дуантия поклати глава:

- Аз никак не съм удовлетворена от вероятността един млад и посветен воин да се прости с живота си. - Тя сви рамене в знак на съгласие. - Но Съветът е единодушен. Това много ме натъжава, но ще се съобразя с волята на Съвета и с нашите закони. Старк, къде искаш да прекара последните си дни твоята Жрица?

Преди той да успее да отговори, се разнесе леденият глас на Неферет:

- Това единодушие означава ли, че аз също съм свободна да взема своя консорт и да напусна?

- Вече се произнесохме по този въпрос, Неферет. - Гласът на Танатос беше не по-малко леден. Предвид обстоятелствата, можеш да се завърнеш на Капри с тялото на своя консорт.