Изпепелена

Благодаря Ви каза тя. После направи високомерен жест към Синовете на Еребус, които бяха донесли тялото на Калона. - Вземете го. Тръгваме си от това място.

С едва доловим поклон Неферет излезе от залата.

Всички гледаха как тя си тръгва, а през това време Афродита стисна ръката на Старк.

- Увъртай! Не им казвай къде мислиш да отведеш Зоуи.

- След като прекъсването приключи, имаш думата да ни кажеш къде мислиш да отведеш Висшата Жрица, Старк каза Танатос.

- Точно сега искам да я отведа в стаята ни. В случай че нямате нищо против. Наистина ми трябва малко време да помисля кое е най-доброто място за нея, тъй като до момента не съм имал такава възможност.

- Млад, но мъдър - каза Танатос и се усмихна благосклонно.

- Приятно ми е да видя, че вече владееш своя гняв, воине - добави Дуантия. - Надявам се ще продължиш да мислиш трезво и мъдро.

Старк стисна зъби и се поклони, като внимаваше да не срещне погледите на никоя от Жриците, за да не разкрие неовладения си все още гняв.

- Съветът ви дава възможност да се оттеглите в стаята си с ранената Висша Жрица и приятелите си. Утре ще те попитаме за решението ти къде Зоуи да прекара последните си дни. Имай предвид, че все още можеш да избереш да остане тук. Ако поискаш това от нас, ние ще осигурим убежище за всички вас за колкото време е необходимо.

- Благодаря - каза Старк.

После се поклони на Жриците.

- Съвещанието е закрито. Ще се съберем отново утре. Бъдете благословени.

Още преди Дарий да успее да му помогне, Старк тръгна към Зоуи, взе тялото й на ръце и като я притискаше до себе си, я изнесе от залата.

Старк

- Разкажи ми всичко, което знаеш.

Той остави тялото на Зоуи на леглото в спалнята на апартамента, който им бе отреден, и се обърна към Афродита.

Ами, не е кой знае какво, но е достатъчно, за да смятам, че Жриците грешат отвърна тя и се настани на един удобен кадифен стол зад Дарий.

- Искаш да кажеш, че знаеш за случай, в който някой воин успява да спаси своята Висша Жрица от Отвъдното? - попита Деймиън и с Джак си придърпаха столове от кухнята.

Не. Не точно.

- Какво имаш предвид, Афродита? - Старк кръстосваше напред-назад пред леглото на Зоуи.

- Имам предвид, че не ми пука въобще за древната история. Зоуи не е някоя фръцла от миналото.

- Който пренебрегва историята, най-често повтаря грешките от нея каза Деймиън нежно.

- Не казвам, че я пренебрегвам, педалче. Казах, че не ми пука за нея. - Острият поглед на Афродита се стрелна към Близначките, които все още стояха на вратата. - Слабоумни близначки, защо дебнете тук?

- Не дебнем, гаднярке.

Гласът на Шоуни беше почти шепот.

- Да, ние просто отдаваме почит - довърши Ерин също с шепот.

О, майната му. Какви ги дрънкате въобще - каза Афродита.

- Неуважително е спрямо... ъ-ъ тялото на Зоуи, да я наобиколим и да дърдорим около нея, докато тя... - Шоуни млъкна и погледна близначката си с очакване.

Преди Ерин да успее, както обикновено, да довърши мисълта й, Старк се намеси:

- Не, няма да я третираме като мъртва. Тя просто не е тук в момента. Това е всичко.

- Така че това е по-скоро като чакалня, отколкото като болница - допълни Джак и се протегна от стола си, за да докосне ръката на Зоуи.

- Да, точно така. И освен това очакваме нещо хубаво -добави Старк.

- Все едно сте си взели шофьорския изпит и чакате да си получите книжката - каза Джак.

- Същото, само че без мръсотията и необходимостта да се тълпиш с разни селяндури - добави Афродита. - Ей, вие с общия мозък, вземете си по един стол и престанете да се държите, сякаш Зоуи е труп.

Близначките се поколебаха, спогледаха се, вдигнаха рамене и си донесоха столове.

Добре. Сега след като сме всички заедно, трябва да ни кажеш какво научи от Стиви Рей — започна Дарий.

- Ти откъде знаеш, че съм получила информация от нея? - попита изненадано Афродита.

- Познавам те - отвърна той и я докосна нежно.

Старк стисна зъби и отмести поглед от тях, защото връзката им беше твърде очевидна. Искаше му се да удари нещо. Не, направо изпитваше нужда да удари нещо. Щеше да избухне, ако не намереше начин да потисне част от чувствата, които го задушаваха. Изведнъж думите на Афродита започнаха да проникват в замъгленото му съзнание и той се обърна към нея:

Я повтори!

- Казах, че Калона наистина е в Отвъдното. Неферет го е изпратила там, за да се увери, че Зоуи няма да успее да събере душата си в едно и да се върне.

- Не, чакай малко. Веднъж чух Калона да говори е Репхайм. Беше наистина бесен, защото гарванът-демон спомена нещо за завръщане в Отвъдното, Сигурен съм, че Калона каза, че не би могъл да се завърне, защото Никс го е изритала оттам.

- Така е, но е изритала тялото му. А то не е там - отвърна Афродита. - Само душата му се е промъкнала обратно.

- О, Боже мой! - възкликна Деймиън.

- Значи Зоуи е в още по-голяма опасност, отколкото сме предполагали - каза Ерин тъжно.

- А и това така или иначе си беше достатъчно голяма опасност - добави Шоуни.

И става все по-лошо каза Афродита. - Зад всичко това стои Неферет. - Тя въздъхна и срещна погледа на Старк.

Е, няма да ти е много приятно да го чуеш. но ще се наложи. Калона е бил воин на Никс.