Изпепелена

Колкото повече стоеше в една стая с Неферет, толкова повече се разгаряше гневът му. А гова не беше зле. Той можеше да мисли чрез него. Можеше да мисли през скръбта. Богиньо! Непоносимата скръб от загубата на Жрицата... на неговата Зоуи...

- Значи се споразумяхме каза Неферет. - Ще отнеса тялото на своя конеорт на Капри. Там ще мога да го наблюдавам, докато...

Старк най-после осъзна какво казваше тази кучка и единствено Дарий го удържа да не й се нахвърли.

- Не можете да я оставите да избяга с него! - изкрещя Старк на Дуантия, председателката на Висшия Съвет. -Калона уби Хийт. Зоуи го видя. Именно той й причини това. - Той посочи с ръка безжизненото тяло на Зоуи, без да свежда поглед към нея. Не би могъл да го понесе.

Да избягам? - възкликна подигравателно Неферет. Вече се съгласих да бъда придружена от група Синове на Еребус, които ще докладват периодично пред Съвета за състоянието му. В крайна сметка моят конеорт не е престъпник. Не е против законите ни воин да убие човек, ако служи на Богинята.

Старк се обърна към Дуантия, без да обръща никакво внимание на Неферет:

- Не я оставяйте да си тръгне. Не й позволявайте да го вземе. Той е направил много повече от това да убие човешко момче, а те двамата в никакъв случай не служат на Никс.

- Това са лъжи, разпространявани от ревнива тийней-джърка, чийто самоконтрол е толкова слаб, че душата й се е пръснала - изстреля Неферет.

- Ах ти, гадна кучка!

Старк се хвърли към Неферет. която дори не трепна. Просто вдигна елегантната си ръка с дланта към него. Когато той се пребори с Дарий, сякаш видя някакъв черен пушек около пръстите й.

- Престани, малоумник такъв!

Изведнъж Афродита се оказа на крачка пред него. Старк беше наясно, че тя е приятелка на Зоуи, но ако Дарий не го беше хванал здраво, гой нямаше да се поколебае да я блъсне, за да се добере до Неферет.

- Старк! - изкрещя му Афродита. - Така не помагаш на Зоуи!

После тя направи нещо, което напълно го шокира, и понеже Дарий бе плътно до тях, шокира и него. Афродита хвана лицето му в нежните си ръце и го застави да я погледне в очите. После прошепна думите, които промениха живота му:

- Знам как да помогнем на Зоуи.

- Виждате ли колко е неконтролируем? Ако тялото на моя конеорт остане тук, кой знае какво би му направил този недисциплиниран младеж!

Неферет избълва отровата си, докато Старк гледаше Афродита в очите:

- Заклеваш ли се'.' - прошепна той. - Нали не ме бала-мосваш?

Афродита повдигна русата си вежда:

- Ако ме познаваше по-добре, щеше да знаеш, че никога не баламосвам. Но, да, заклевам се в новата си и отговорна титла на Пророчица, че знам начин как да помогнем на

Зоуи, само че трябва да я държим далеч от Неферет. Разбра ли?

Старк кимна и спря да се бори с Дарий. Афродита махна ръцете си от лицето му.

С достойнството на Пророчица на Никс тя се обърна към Неферет и Жриците от Висшия Съвет.

- Защо сте толкова сигурни, че Зоуи ще умре?

Дуантия отговори първа:

- Душата й напусна тялото не просто на пътешествие до Отвъдното и не просто за разговор с Богинята. Душата на Зоуи се пръсна.

Една от Жриците, която досега беше запазила мълчание, се намеси:

Трябва да разберете какво значи това. Душата на Зоуи е в Отвъдното, но на парчета. Различни спомени и преживявания са откъснати от нея, както и различни аспекти на нейната личност. Ще се превърне в Каоиник Ши - нито жива, нито мъртва, пленена в света на духовете, без комфорта на своята собствена душа.

- Не. Питам сериозно. Говорете ми на американски, а не на този древен, старовремски, объркан и заплетен евро боклук. - Афродита сложи ръка на хълбока си и насочи показалец към Висшия Съвет. - Без заплетени приказки. Обяснете ми защо отписвате Зоуи?

Старк чу как някои от членовете на Съвета си поемат дълбоко въздух при неуважителните думи на Афродита, а Неферет ги погледна красноречиво и каза: „Видяхте ли, че не могат да се контролират“.

Но Танатос отговори спокойно:

- Това, което Етер каза, е, че пластовете на душата, които съставляват личността на Зоуи - нейните минали преживявания, спомени и опит, са изтръгнати от нея. Без тези пластове да се съединят, за нея е невъзможно да почива в Отвъдното, нито душата й ще може да се завърне в тялото. Представи си го, сякаш си преживяла тежък инцидент и пластовете на тялото ти са се разделили. Костите, мускулите и кожата, които защитават сърцето, вече не са в тялото и са оставили жизненоважния орган открит и беззащитен. Какво би се случило при това положение?

Афродита не отвърна нищо и Старк си помисли, че тя се колебае, защото не иска да каже очевидния отговор, но тя се обърна към него и когато погледите им се срещнаха, той с изненада забеляза триумф и въодушевление у нея.

- Ако сърцето ми няма никаква защита, то ще престане да бие. Така че защо да не намерим на Зоуи някаква ?

Защита! Аз съм защитата на Зоуи! Трепет на надежда премина по тялото му:

- Аз съм нейната защита! - извика той. - Без значение дали в този свят, или в следващия. Само ми кажете как да стигна до нея и ще го направя.