Изпепелена

Беше уморен. Въпреки че вече бе напълно излекуван, надбягването с изгрева и носенето на Стиви Рей изчерпаха силите му. Би трябвало да си легне и да поспи, докато не се стъмни. Стиви Рей не би напуснала мазето преди залез.

Тя не би могла да го направи.

През деня е твърде уязвима. Това важи и за останалите червени, така че Далас няма да е заплаха за нея дотогава. Но ако някой човек й налети?

Бавно, той събра одеяла и картонени опаковки, които беше натрупал, и започна да ги носи до мазето. Когато направи последния си тур, навън бе съвсем светло. Стиви Рей беше приключила с телефонния си разговор и се бе свила в ъгъла. Той я зави с одеяло и се настани до нея. Не толкова близо, че да се докосват, но не и толкова далече, така че първото нещо, което види, като се събуди, да е той. Застана между нея и вратата. Ако някой се опита да влезе, трябваше да преодолее първо него, преди да стигне до нея.

Последната му мисъл, преди да заспи, беше, че напълно разбира непрестанната ярост и невъзможността на баща си да намери покой. Ако Стиви Рей го беше отхвърлила сега и го бе отблъснала от себе си, целият му живот завинаги щеше да бъде подчинен на загубата й. Осъзнаването на тази мисъл му причини повече ужас, отколкото перспективата да се изправи отново лице в лице с Мрака.

Не искам да живея в свят, в който тя не е смен. Напълно изтощен от чувствата, които трудно разбираше, той заспа.

ДВАЙСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА Старк

Знам, че мога да умра, ако отида в Отвъдното, но не искам да живея в този свят без нея. - Старк успя да се въздържи и да не закрещи, но не съумя да прикрие напрежението в гласа си. - Така че просто ми покажете какво трябва да направя, за да открия Зоуи, и ще го направя.

- Защо искаш Зоуи да се завърне? попита Сгиат.

Старк прокара ръка през косата си. Изтощението, което

го налегна с настъпването на деня, опъваше нервите и разбъркваше мислите му, така че той изстреля единствения отговор, който умореният му ум успя да формулира:

- Защото я обичам.

Кралицата сякаш въобще не реагира на това заявление. Вместо това го изучаваше със замислено изражение.

- Усещам, че си бил докоснат от Мрака.

- Да - кимна Старк, макар твърдението й да го обърка. Но когато избрах да бъда със Зоуи, избрах Светлината.

- Добре, но дали би я избрал и ако трябва да изгубиш това, което най-силно обичаш? - попита Сеорас.

- Чакайте малко. Цялата работа с ходенето на Старк в Отвъдното е, за да може там да защити Зоуи и да я върне обратно. Ясно ли е ? — намеси се Афродита.

- Да, тя ще може да реши дали да се върне, ако душата й се събере в едно. Ако избере да се върне, той няма да я загуби обясни Сеорас.

- Моят бранител иска да каже, че Зоуи ще бъде различна, когато се върне от Отвъдното каза Сгиат. - Какво би станало, ако промяната я поведе по път, който се отдалечава от Старк?

- Аз съм неин воин. Това няма да се промени и аз ще остана с нея заяви той.

- Да, момко, като воин, сигурно, но не и като неин любим.

Старк усети как стомахът му се свива.

- Бих умрял, за да я върна обратно. Без значение какво ще стане после каза той решително.

- Най-силните ни емоции понякога се определят само от личността, която носим дълбоко в себе си - каза кралицата. - Страст и милосърдие, великодушие и обсебеност, любов и омраза. Всички те често са много близки. Ти казваш, че обичаш кралицата си достатъчно, за да умреш за тази емоция. Но ако тя престане да те обича в отговор, какъв цвят ще придобие светът ти?

Черен. Думата изплува мигновено в съзнанието му, но той знаеше, че не бива да го казва.

За щастие голямата уста на Афродита го спаси:

- Ако Зи не иска повече да е със Старк, това ще е много кофти за него. Това е пределно ясно. И не означава, че той ще се обърне към Тъмната страна. И знам, че разбирате какво имам предвид, понеже сте наясно със „Стар Трек“. Както и да е, не е ли вярно, че дали Старк ще направи, или няма да направи нещо в някакъв измислен сценарий, в който Зоуи го зарязва, си е само работа между тях двамата? Богинята ми е свидетел, че не обичам да звуча като кучка, но вие сте просто кралица, а не богиня. Има неща, които не можете да контролирате.

Старк притаи дъх в очакване кралицата да взриви Афродита на части, но вместо това тя просто се засмя и лицето й придоби неочаквано момичешки вид:

Радвам се, че не съм богиня, Пророчице. Малкото парченце от света, който контролирам, ми е предостатъчно.

- Тогава защо се интересувате толкова много от това, което Старк би или не би направил? - попита Афродита, макар Дарий да й хвърляше многозначителни погледи да

млъкне. _ ,

Сгиат и нейният воин се спогледаха и Старк забеляза

Сеорас да кимва едва доловимо, сякаш двамата току-що са

постигнали някакво съгласие.

- Балансът между Светлината и Мрака може да се наруши и заради някое дребно действие. Макар Старк да е само един, действията му са в състояние да засегнат мнозина -

каза Сгиат.

- А този свят не се нуждае от още един могъщ воин, заел

страната на Мрака - добави Сеорас.