Изпепелена

- Той беше този, който ме спаси! - изкрещя Стиви Рей. - Ако не беше дошъл да ми помогне, онзи бял бик щеше да ми види сметката.

Думите й не му направиха никакво впечатление.

- Ти си пазила това нещо в тайна. Лъгала си всички!

- По дяволите, Далас! Просто не знаех какво друго да

направя.

- Ти ме излъга, кучка такава! _u

- Не смей да ми говориш така! - извика Стиви Рей и го

зашлеви. Силно.

Далас залитна една крачка назад.

- Какво, по дяволите, ти е направил?

- Имаш предвид освен че два пъти спаси живота ми ли.

Нищо!

- Напълно е разбъркал главата ти! - извика Далас. Мракът продължаваше да се спуска като мъгла от тавана,

сякаш бе намерил пролука, и ставаше все по-осезаем. Обви

се около Далас, покри главата и раменете му, а постепенно и цялото му тяло. Изглеждаше като овързан от множество черни змии. Но те не разрязаха кожата му. Той дори не усещаше лъщящата тъма, която го покриваше.

- Съвсем добре съм си с главата. Нищо не ми е правил -каза Стиви Рей.

Изведнъж очите й се разшириха, сякаш едва сега забеляза Мрака. Отстъпи крачка назад, за да не я омърси това, което го обвиваше.

- Далас, слушай ме. Мисли. Познаваш ме. Това не е как-вото ти изглежда.

Репхайм видя ясно промяната, която настъпи в Далас. Отдръпването й от него я предизвика, заедно с влиянието на Мрака, който го обгръщаше.

Направил те е гадна кучка и лъжкиня! Трябва някой да ти набие малко акъл в главата, момиче!

Далас посегна, сякаш се кани да я удари.

Репхайм не се поколеба. Скочи и затвори пространството между тях, като го изблъска от Стиви Рей и застана пред нея.

- Не го наранявай! - извика тя и хвана ръката му, за да не направи нещо на момчето. Той просто е откачил. Не би ме наранил наистина.

- Мисля, че го подценяваш каза й той.

- Определено това й е грешката - ухили се самодоволно Далас.

Репхайм не разбра откъде дойде болката. Просто усети бялата й жега. Тялото му се разтресе. Гърбът му се прегъна в агония. Смътно, като през сив воал, той виждаше Далас, очите му светеха в неестествено яркочервено и държеше една от жиците, които се подаваха от стената.

- Репхайм! извика Стиви Рей.

Тя тръгна към него, но после се спря и се насочи към Далас.

Спри! Пусни го! - извика тя на момчето и дръпна ръката му.

Червените му очи я прободоха.

- Мисля да го изпържа. И тогава, какъвто и извратен кон троя да има върху теб, ще е приключил. Ние с теб можем да сме заедно и няма да кажа на никого какво се е случило тук, поне докато си с мен.

Репхайм осъзна, че Мракът вече не обгражда тялото на момчето. Той се беше просмукал в него. Това увеличаваше всички сили, които то притежаваше.

Осъзна също и без съмнение, че Далас възнамерява да го

убие.

- Земя, ела при мен, нуждая се от теб.

Той чу думите на Стиви Рей през замъгленото си съзнание, сякаш тя е свещ, която се опитваше да достигне до него през гъста мъгла. С огромни усилия той концентрира вниманието си върху нея. Погледите им се срещнаха и думите й достигнаха до него, изведнъж ясни, силни и категорични:

- Защити го от Далас, защото Репхайм ми принадлежи.

Тя махна към Репхайм, сякаш му подхвърли нещо. Така

и беше. Зелената светлина достигна тялото му и прекъсна каквото и да бе това, което Далас пращаше по него. Задъхан, той остана на земята свит на кълбо, сякаш искаше да попие каквото е останало от силата на земята.

Далас се обърна към Стиви Рей:

- Ти току-що каза, че това същество ти принадлежи.

Гласът на момчето беше като смърт. Репхайм притисна

тялото си към земята с надеждата тя да го излекува достатъчно, за да достигне Стиви Рей.

- Да, така е. Трудно ми е да го обясня и разбирам, че си ядосан' Но Репхайм ми принадлежи. - Погледът й се откъсна от Далас и погледна него. - А мисля, че колкото и странно да звучи, аз също му принадлежа.

- Не звучи странно, звучи извратено.

Преди Репхайм да успее да се изправи на крака, Далас насочи пръст към нея. Последва оглушителен пукот и Стиви Рей се озова в средата на ярка, зелена светлина. Веждите й бяха смръщени и тя клатеше глава:

-Опита се да ме нараниш? Ти наистина искаше да ме нараниш, Далас?

- Ти избра това същество пред мен! - изкрещя той.

- И правилно съм постъпила!

- Знаеш ли какво, ако това ти е правилното, не искам да имам нищо общо с него. Искам точно обратното!

Още щом произнесе тези думи, Далас извика, изпусна жицата и падна на колене, превивайки се.

- Далас, добре ли си?

Стиви Рей се доближи колебливо до него.

- Стой настрана от него - изръмжа Репхайм, като едва се изправи на крака.

Вместо да продължи към Далас, Стиви Рей се обърна към Репхайм и го подпря на рамото си.

Добре ли си? Изглеждаш ми малко изпържен.

- Изпържен? - противно на всичко, тя пак го накара да се усмихне. - Какво имаш предвид?

- Това - и тя му посочи едно от перата му, което беше поизгоряло. - Малко си хрупкав по краищата.

-Докосваш го! Сигурно се чукаш с него! По дяволите, радвам се, че ни прекъсна, преди да сме го направили. Не ща да съм втори след някакво чудовище!

- Далас, това е просто... започна Стиви Рей, но когато го погледна, думите й секнаха.

- Да, да. Вече не съм някакъв смотан новак.