Изпепелена

- Сигурна ли си?

- Напълно кимна тя.

Добре, веднага отвърна той и протегна ръка към нея.

Когато голите им тела се докоснаха, Стиви Рей щеше да експлодира. Точно от това имаше нужда. Кожата й беше свръхчувствителна и където и да я докоснеше Далас, сякаш я изгаряше, но докосването й доставяше удоволствие, защото имаше нужда от него. Имаше нужда да е докосвана, обичана и притежавана, отново и отново, докато отмие от себе си всичко - Никол, мъртвите хлапета, страхът за Зоуи и Репхайм. Преди всичко Репхайм.

Докосването на Далас отпращаше мислите за него. Стиви Рей беше наясно, че все още е Обвързана с него и не би могла да го забрави. Но само в този миг, заради нежната топлина на докосването до приятната, нормална, човешка кожа на Далас, Репхайм изглеждаше някак далечен. Сякаш той си тръгва от нея и я оставя на спокойствие.

- Можеш да пиеш от мен, ако искаш - прошепна Далас на ухото й. Наистина. Аз също го искам.

Той беше върху нея и намести тежестта си така, че вената на врата му да се притисне към устните й. Тя целуна кожата му, докосна я с език и усети пулса и древния ритъм на кръвта му. Стиви Рей посегна и сложи нокът на мястото, където досега беше езикът й. Търсеше точното място, където да пробие кожата. Далас изстена в очакване на това, което щеше да последва. Би могла да му достави удоволствие и да получи такова от него в същото време. Така стояха нещата между партньорите, така трябваше да бъде. Ще стане бързо, лесно, ще бъде истински хубаво.

Ако пия от него, това ще разруши Обвързването ми с Репхайм. Тази мисъл я накара да се поколебае.

Стиви Рей спря, но после отново докосна с острия си нокът кожата му. Една Висша Жрица може да има и съпруг и консорт, помисли си тя.

Но това беше лъжа. Дълбоко в себе си Стиви Рей знаеше, че Обвързването й с Репхайм беше нещо уникално. То не би следвало правилата, които обикновено обвързват вампирите с техните консорти. То беше нещо невероятно силно. И може би поради тази причина тя не можеше да се обвърже с никой друг.

ПЪРВА ГЛАВА Репхайм

Ако пия от него, Обвързването мис Репхайм ще се разруши.

Усетил е цялата си същност, че това е вярно.

И тогава какво щеше да стане с дълга, който имаше да плати? Дали можеше да поддържа човечността у него, ако между тях вече няма Обвързване?

Нямаше да научи отговора на този въпрос, защото точно тогава иззад тях, сякаш привлечен от мислите й, Репхайм

извика: ^

- Не ни причинявай това, Стиви Рей!

Когато Репхайм усети гнева й, му се искаше да разбере дали е предизвикан от него. Той нарочно насочи мислите си към нея, допускайки кръвната връзка, която ги свързва, да се заздрави.

Още повече гняв. Той се излъчваше от връзката им и яростта й го изненада, макар също така да усети, че тя се опитва да се удържа.

Не, гневът й не бе свързан с него. Нещо друго я ядосваше. Към някой друг беше насочена агресията й.

Той съжали бедния глупак. Ако беше по-низш, щеше да се изсмее иронично и да каже сбогом на нещастника.

Беше време да премахне Стиви Рей от мислите си.

Продължи да лети, да се наслаждава на нощта с мощните си криле, да се отдава на свободата си.

Сега Стиви Рей не му беше нужна. Той бе възстановен. Силен. Беше отново себе си.

Репхайм не се нуждаеше от Червената. Тя беше просто средство, чрез което той постигна спасението си. Дори реакцията й, като го видя отново здрав, доказва, че връзката им вече трябва да бъде прекратена.

Репхайм намали, защото мислите му неочаквано натежаха. Кацна на хълм, покрит със стари дъбове, и се обърна към посоката, от която бе дошъл.

Защо тя ме отхвърли?

Дали се страхуваше от него? Не звучеше логично. Тя го видя здрав и когато се изправи срещу Мрака в магическия й кръг.

Заради нея се бе изправил срещу самия Мрак!

Той разсеяно се протегна и потърка гърба си на мястото, където се съединяваха крилете му. Кожата му беше нежна на допир. Не беше останала и следа от физическата рана. Стиви Рей го бе излекувала напълно от жестокостта на Мрака.А после му обърна гръб, сякаш виждаше в него чудовище, а не човек.

Но аз не съм човек! Тази мисъл направо избухна в ума му. Тя знаеше какъв съм! Защо ми обърна гръб след всичко, през което минахме/

Поведението й искрено го объркваше. Повика го, когато се бореше за живота си. Когато беше ужасена до краен

предел, тя го повика.

Той се отзова, отиде при нея и я спаси.

Обявих я за своя. „

И тогава, със сълзи на очи, тя избяга от него. Да, той видя сълзите й, но не разбра какво е направил, за да ги причини.