Изпепелена

- Така, нека вече всеки да вземе решение - каза Стиви Рей, която все още държеше вдигнати светещите си в зелена светлина юмруци.

- Повече от ясно е, че няма да ге изберем за наша Висша Жрица! - извика насреща й Никол. - И никой от вас не би го направил, ако знаехте истината за нея - обърна се тя към останалите. С усмивка като на чеширската котка тя каза думите, от които Стиви Рей най-много се страхуваше: - Обзалагам се, че не ви е разказала как спаси един гарван-демон, нали?

- Лъжкиня - отвърна Стиви Рей и срешна погледа на Никол, без да трепне.

Откъде знаеш, че има гарван-демон в Тулса? - попита Далас.

Никол изсумтя:

Той беше тук. Вашата безценна Висша Жрица спаси живота му. Чрез него успяхме да я примамим на покрива. Тя се качи там, за да го спаси отново.

- Това са пълни глупости! - извика Далас.

Той притисна длани към циментовата стена. Стиви Рей усети как косата й се наелектризира.

- О, ти наистина си успяла да ги заблудиш - каза присмехулно Никол.

Достатъчно. Да приключваме с това - заяви Стиви Рей.

- Избирайте. Сега. Светлината или Мрака, кое да бъде?

- Ние вече сме направили своя избор.

Ръката на Никол се мушна под широката й тениска и извади пистолет, който насочи точно към главата на Стиви Рей.

Тя се ужаси за миг, след което чу още две щраквания и видя как Стар и Къртис насочват други два пистолета към Далас и Крамиша.

Ето това вече я вбеси и всичко се разигра много бързо.

- Защити ни, земя - извика Стиви Рей. Тя разпери ръцете си, отпусна юмруците и си представи как земята ги обвива като в пашкул. Въздухът около нея светеше в зелено. И щом бариерата се появи, Стиви Рей видя как мазният, мастилен Мрак, който се спускаше от тавана, започна да се разсейва.

О, по дяволите, не можеш да насочваш това срещу мен!

- извика Далас.

Той затвори очи и се концентрира. Докосна стените на тунела. Чу се пукане. Къртис извика и изпусна пистолета. В този момент Никол нададе див, първичен и силен рев, който беше присъщ по-скоро на разярено животно, отколкото на момиче. И натисна спусъка.

Изстрелите бяха оглушително силни. Звукът отекваше болезнено отново и отново, докато Стиви Рей загуби представа колко на брой са били.

Тя не чуваше виковете на свирепите новаци, когато куршумите рикошираха в бариерата и се забиваха в телата им, но видя Стар да пада и кървав фонтан да бликва от главата му. Още две хлапета се свлякоха на земята.

Настъпи хаос и новаците от кухнята, които не бяха ранени, започнаха да се бутат и да се катерят един върху друг в борбата си да стигнат до тесния проход, който водеше нагоре до главната сграда на депото над тях.

Никол не помръдваше. Тя държеше празния пистолет, гледаше свирепо и се канеше отново да натисне спусъка, но Стиви Рей я спря:

- Не! Достатъчно! ^

Осланяйки се на инстинкта си и на земята, Стиви Рей

затвори светещите си длани точно пред Никол. Земята се разпука и в отсрещния край на кухнята се отвори дупка.

Тръгвай си и никога повече не се връщай - извика тя.

Като отмъстителна богиня Стиви Рей запрати елемента си към Никол, Къртис и останалите, които все още бяха с тях. Силата на земята ги завъртя и ги засили към току-що отворилия се тунел. Никол започна да сипе клетви по неин адрес, а Стиви Рей просто махна с ръка:

- Заведи ги далеч оттук и затвори пътя след тях - каза тя с глас, многократно усилен от мощта на земята. - Ако не вървят, зарови ги живи.

Последната сцена, в която Стиви Рей видя Никол, бе как тя крещи на Къртис да влезе по-бързо в тунела.

После той се затвори и настъпи тишина.

- Хайде - каза Стиви Рей. Без да си дава време да помисли, тя се втурна към кухнята право към ранените и кър-вящи тела, които Никол бе оставила. Бяха петима. Трима, включително Стар, бяха улучени от рикоширали куршуми. Останалите двама бяха стъпкани.

- Всички са мъртви - каза Стиви Рей, макар да й се струваше странно, че гласът й прозвуча спокойно.

- Джони Бий, Елиът, Монтоя и аз ще се отървем от тях -каза Далас и я стисна за рамото.

- Ще дойда с вас - каза Стиви Рей. - Трябва да отворя земята, за да ги погребем. Няма да го правим тук. Не искам да стоят тук, където ще живеем.

- Добре, както прецениш - каза той и докосна лицето й нежно.

Ето, сложете ги в тези спални чували каза Крамиша и си проправи път до телата в кухнята.

- Благодаря, Крамиша - отвърна Стиви Рей и веднага взе чувалите от ръцете й, за да ги разкопчае.

Някакъв шум привлече вниманието им към входа, където стояха Венера, Софи и Шанън Комптън с пребледнели лица. Софи подсмърчаше, но от очите й не се стичаха сълзи.

Идете в хамъра всички - каза им Стиви Рей - и ни чакайте там. Ще се върнем в училището, няма да оставаме да спим тук тази нощ. Става ли?

Трите момичета кимнаха и както се държаха за ръце, изчезнаха в тунела.

- Определено ще имат нужда от помощ тази вечер - каза Крамиша.

- А ти нямаш ли? - попита Стиви Рей.

Не. Аз съм била доброволка в спешното отделение на „Св. Джон“, Виждала съм какво ли не.