Изпепелена

Тя забърза към края на паркинга. Там имаше няколко стари дъба, метална пейка и бликащ фонтан, заобиколен от покрита с лед леха с жълти и пурпурни теменуги. Тя се обърна на север и коленичи пред две от най-големите дървета. Наведе глава и се концентрира.

- Земя, ела при мен - прошепна тя.

Изведнъж земята се затопли и около нея се разнесе ухание на диви цветя и буйна трева. Стиви Рей притисна ръце към земята, която толкова обичаше, и се наслаждаваше на връзката си с нея. Като почувства как топлината и силата на елемента й я изпълниха, тя заговори:

- Да! Познавам те, мога да те почувствам в себе си и себе си в теб. Моля те, направи нещо за мен. Занеси част от тази магия, това чудо, което е смесица от нас двете, в главния тунел под депото. Нека бъде сякаш аз съм там. Нека да бъде толкова силно, че всеки, който се намира в теб, да го усети.

Стиви Рей затвори очи и си представи светеща нишка зелена енергия, която напуска тялото й и се спуска в земята, изпълва тунела точно до старата й стая под депото.

- Благодаря ти, земя. Благодаря ти, че си моят елемент. Можеш да си вървиш.

Когато се върна при групата, всички я гледаха с ококорени очи.

Какво? попита тя неразбирашо.

- Беше невероятно - отвърна Далас с глас, изпълнен с почитание.

- Да, ти цялата бе обвита в зелена светлина и сияеше -каза Крамиша. - Никога не съм виждала такова нещо.

- Беше много яко — каза Джони Бий и останалите кимнаха в знак на съгласие.

Стиви Рей се усмихна, понеже се почувства като истинска Висша жрица:

- Е, поне съм сигурна, че работи.

- Мислиш ли? - попита Далас.

Да - отвърна тя и те се спогледаха така, че стомахът й потрепна. Трябваше да се отърси от това усещане и да се концентрира. - Е, добре, да тръгваме тогава.

Те тръгнаха към колите и Далас сложи ръка на рамото на Стиви Рей. Тя нямаше нищо против да е по-близо до него.

Гордея се с теб, момиче - каза той.

- Благодаря.

Тя протегна ръка през кръста му и я пъхна в задния му джоб.

- И се радвам, че този път ни вземаш със себе си.

Така трябва да постъпя. А и сме по-силни, когато сме заедно.

Той спря и я придърпа към себе си. Наведе се и прошепна на милиметри от устните й:

- Точно така е. По-силни сме, когато сме заедно.

После я целуна с неочаквана собственическа страст. И

преди да го осъзнае напълно, тя го целуваше в отговор. Харесваше й начинът, по който неговото твърдо, познато и нормално тяло я караше да се чувства.

Вие двамата защо не си вземете стая? - извика Крамиша след тях и се вмъкна на задната седалка на колата.

Стиви Рей се изхили, странно замаяна, особено след като мисълта Осъзнай се, ти дори не можеш да се целуваш с другия, премина през главата й.

Далас неохотно я пусна да се отдръпне от него и да седне на шофьорското място. Точно преди и той да влезе, погледите им се срещнаха и той й каза нежно:

- Идеята за стая никак не ми звучи зле.

Стиви Рей усети как се изчервява и отново се изкикоти.

- Чух тази простотия, Далас извика Крамиша от задната седалка. - Затова искам да ви кажа да се концентрирате над лошите, които разкъсват гърла.

- Аз мога да правя няколко неща едновременно изсмя се Стиви Рей отново.

- Както и да е, нека да тръгваме. Имам странно предчувствие.

Стиви Рей изведнъж стана сериозна:

- Странно предчувствие? Да не би да си написала друго стихотворение? Искам да кажа, освен онези двете, които ми показа.

Не. Освен това не говоря за червените,

Стиви Рей се намръщи.

- За какво друго би могла да говориш? - попита Далас.

Крамиша погледна Стиви Рей настоятелно, преди да отговори:

- За нищо. Явно ме е подгонила някаква параноя. А вие двамата се смучете, вместо да се концентрирате над работата, която ни чака.

- Концентрирана съм над нея - каза Стиви Рей и отмести поглед от Крамиша, за да внимава в пътя.

- Да, не забравяй, че моето момиче е Висша Жрица, а те могат да правят много работи едновременно.

Крамиша само изсум гя.

Пътуването до депото беше кратко и мълчаливо. Стиви Рей бе превъзбудена от предупреждението на Крамиша. Тя ■знае за Репхайм. Мисълта се прокрадна в ума й и тя моментално я стъпка.

Крамиша не може да знае за Репхайм. Просто знаеше, че има друг. Никой не знае за Репхайм.

Освен червените новаци в депото.

Обзе я паника. Какво би могла да направи, ако Никол и останалите разкажат за Репхайм? Стиви Рей можеше да си представи сцената. Никол ще бъде жестока и груба. Нейните новаци ще бъдат напълно шокирани и отвратени. Не биха повярвали, че е възможно тя да...