Керванът на робите

— Да. Но въпреки това ти ще постигнеш целта си, защото нямам нищо против да сключа същата сделка с теб.

Останалата здрава половина от лицето на пленника грозно се изкриви от гняв и човекът отговори:

— Аллах да те прокълне! Ти ме изпревари, но няма да задържиш плячката задълго. Незабавно ме освободи, защото иначе ти и хората ти ще отидете в пъкъла още днес, когато слънцето застане в най-високата си точка на небето!

— И кой ще ни отвори вратите за ада?

— Моите войни, които с цялата си мощ ще ви връхлетят, ако в най-скоро време не се върна при тях.

— И колко са на брой?

— Аз заповядвам на повече мъже, отколкото пръсти имат твоите хора на ръцете и краката си.

— Значи девет пъти повече! А ти знаеш ли колко войници се намират под моите заповеди?

— Изобщо не ми трябва да знам, мога да предположа. И тъй, пусни ме да си вървя, иначе всички сте загубени.

— Какво ще направиш, ако ти изпълня желанието?

— Това не е желание, а заповед и ти трябва да й се подчиниш. После ще разделя с теб плячката, която си взел от фелдфебела.

— Хм-м! — усмихна се Шварц. — Къде се намират твоите хора?

— Неколцина от тях са съвсем наблизо. Оставих ги да ме чакат и се отправих да разузная какво става в лагера. Не се ли завърна в най-скоро време, те ще побързат да пресрещнат главния отряд, който идва насам, и да го уведомят, че съм попаднал в плен на враговете. След това нито Аллах, нито аз ще се смилим над вас.

— Ти говориш с тона на емир, под чиито заповеди има хиляди воини. Проявяваш непредпазливост, защото разгневиш ли ме, не аз, а ти ще си загубен. Криеш от мен броя на твоите хора, но аз ще ти покажа най-открито с колко войници разполагаме. Стани и ме последвай!

Шварц изрече тази подкана, защото току-що откъм водата прозвуча силен заповеднически глас и не му беше трудно да предположи, че корабите пристигат. Той помогна на пленника да се изправи и го поведе към брега, последван естествено от Пфотенхауер. Там потърси такова място, откъдето се откриваше свободен изглед към водната шир и разбра, че не се е излъгал. Виждаха се приближаващите се кораби, теглени от лодките и гонени от попътния утринен вятър. Лодките бяха пълни с гребци, а палубите на големите плавателни съдове гъмжаха от хора.

— Аллах акбар! Толкова много кораби! — смаяно възкликна човекът. — Какви са тези многолюдни екипажи и какво мислят да правят тук?

— Ще унищожат воините ти веднага щом се появят. А сега си направи сметка кой ще отиде в ада, ние или вие.

— Та това е истинска флотилия и цяла армия от войници!

— Ела да отидем малко по-нататък! Ще ти покажа и други хора.

Той го улови за ръката и го задърпа към бивака. Когато прекосиха храсталаците, излизайки на открито, човекът забеляза неочаквано големия брой на присъстващите и извика:

— Та тук наистина се събира цяла армия! Господарю, да не си решил да завладееш Судан?

— Не, искам само да накажа Абу ал Мот.

— Абу ал Мот? — побърза да попита непознатият. — Нямаш ли и друга цел?

— Не.

— Няма ли да нападнеш селата на негрите бонго?

— Не. Искам само да обезвредя Абу ал Мот. След това веднага се оттегляме.

— Ще ми се закълнеш ли?

— Да.

— В твоите прадеди и в твоята брада?

— С удоволствие и то веднага.

— Тогава нека Аллах те благослови и след време ти отреди най-мекото и удобно място на седмото от своите небеса! Ако ръцете ми не бяха вързани, щях да те прегърна и да те помоля да ме смяташ за свой приятел и съюзник.

— Сериозно ли говориш?

— Напълно сериозно, господарю. Серибите са истински пъклени места за клетите жители на тази страна, а Абу ал Мот е най-големият сатана в човешки образ! Никой досега не е имал силата или смелостта да се опълчи срещу него, така че той е оковал във вериги цялата страна. Взема всичко каквото си пожелае сърцето му. Всеки трябва да му се подчинява, а който откаже, е загубен, защото или ще бъде убит или отвлечен в робство. Сега обаче, когато е дошъл един такъв емир с толкова голяма сила, непременно ще изчезне всякакъв страх и аз ти предлагам моите услуги и воини, за да се бием заедно срещу Абу ал Мот.

Той говореше с въодушевление, а лявата половина на лицето му сияеше от радост. Това не беше преструвка, не беше добре изиграна роля и все пак Шварц отговори следното:

— Значи ти не си приятелски настроен към Абу ал Мот, така ли?

— О, не, мразя го!

— Но въпреки това идваш да търгуваш с неговия фелдфебел.

— Да търгувам ли? — изсмя се зловещо човекът. — Да, канех се да търгувам, но не тъй, както си мислеше фелдфебелът. Не съм донесъл нищо за размяна. Исках да нападна тези кучета и да ги избия. Ето защо се разгневих, когато чух, че заедно с имуществото си те са ти паднали вече в ръцете. Но сега можеш да задържиш всичко. Отстъпвам ти го от сърце. Само ми кажи къде се намира Абу ал Мот. Положението му хич не е тъй добро както преди, защото фелдфебелът му е изменил. Единствено това ми придаде куража да превърна обещаната сделка във враждебно нападение.

— Как ти е името?

— Абу ад Дабух227, понеже обикновено се бия само с боздуган и досега никой не ме е побеждавал с това оръжие.

— А колко души си повел?

— Двеста.