Керванът на робите

Оказа се, че както Уахафи, тъй и Синът на верността и Абд ас Сир много добре познават планините Гута и клисурата ас Суар. Думата „суар“ е множествено число от „сура“. Частицата „ас“ е определителен член. И тъй, името на клисурата ас Суар се превежда като Клисура на сурите, тоест на главите на корана. Уахафи обясни откъде е дошло това име:

— Някога в тази клисура живял един благочестив проповедник на исляма, който искал да убеди чернокожите да почнат да вярват в Аллах, но те не пожелали да го чуят и го убили. Докато умирал, той проклел мястото на своята смърт. Веднага след това всички дървета в клисурата загинали. Потокът пресъхнал. Нито капка роса не падала от небето, а животните избягвали това тъжно място, докато най-сетне дошъл един друг имам и снел проклятието от клисурата. Той засадил толкова палми талеб, колкото са сурите на Корана, тоест сто и четиринайсет, като при всяка от тях повтарял „Hamdulillah issai’ jid eddinji“236, и гледай ти — те се хванали и пораснали. Оттогава мястото станало свещено и ако Абу ал Мот е решил да ни унищожи там, то намерението му е двойно по-голям грях, който трябва да се накаже. Затуй Аллах ще го предаде в ръцете ни.

— Толкова ли си убеден в това? — попита Шварц.

— Да. Не може да ни се изплъзне. Той изобщо не предполага, че ще пристигнем там преди него. Няма да тръгнем по суша, а ще продължим с корабите.

— Мислиш ли, че така ще се придвижим по-бързо? По суша имаме възможност да поемем в права посока, а по вода сме принудени да следваме всеки завой на Нил. А не забравяй; че ще плаваме и срещу течението.

— Това е вярно, но нима досега не сте теглили корабите с лодки? Имате предостатъчно хора, за да сменяте гребците. Можете да плавате ден и нощ. А тръгнете ли по суша, ще трябва да спирате да си почивате и да спите и така ще загубите ценно време. Освен това Абу ал Мот вярва в успеха на плана си, но понеже не предполага, че ще дойдете по Нил, ще насочи цялото си внимание в съвсем друга посока. Съветвам ви незабавно да тръгнете на път. Абд ас Сир и Бен Уафа са запознати много добре с реката и ще ви служат като лоцмани. Аз обаче веднага ще се върна да уведомя краля. От мястото, където се е разположил с лодките и хората си, той държи в ръцете си серибата Уламбо, от която Абу ал Мот очаква помощ. Ако тамошните ловци на роби решат да изпълнят желанието му и да му се притекат на помощ, ние ще се изпречим на пътя им.

— Невъзможно ни е незабавно да тръгнем, защото се налага да изчакаме воините на Бащата на половината.

— Те ще пристигнат тук преди да е изминал и час — отговори вождът.

— Но нали яздят коне или камили, а ще трябва да се качат на корабите!

— Ами тогава ще оставят животните тук. Та нали и вие не можете да вземете вашите стада и ще трябва да ги поверите на една малка група хора, които ще ни чакат тук, докато се върнем. Ето, я погледни към равнината! Виждаш ли дългата върволица от ездачи? Това са моите воини. Значи не е необходимо да се бавиш дори и споменатия един час.

— Тогава всичко е наред и аз отивам при моята лодка, за да не губя никакво време — обади се Уахафи. — Утре вечер ще ни догоните, а вдругиден още призори можем да се озовем в клисурата ас Суар. Ние се отбихме насам, за да застреляме някакъв дивеч край блатото и после да продължим. Но сега става излишно и едното, и другото, понеже ще вземем от месото на слона и можем да поемем обратно. Дано Аллах бъде с вас и ви пази от всяко нещастие!

Той си тръгна толкова бързо, като че смяташе каквото и да е възражение срещу предложенията си за съвършено невъзможно, но и без друго останалите разбраха, че действително им беше дал най-добрия възможен съвет.

Приближаващите се в момента воини бяха вече уведомени за всичко от вестоносеца, изпратен да ги пресрещне. Ето защо те никак не се учудиха, че вместо фелдфебела и малцината негови подчинени на това място завариха лагер, който гъмжеше от хора. Всички те имаха яки фигури и непокорен характер, а бяха и добре въоръжени. Затова ги посрещнаха с радост и ги поздравиха с добре дошли като съюзници…

Следващия следобед, когато слънцето почти докосваше хоризонта, малката ескадра достигна едно място, където реката правеше остър завой на изток, а от юг в нея се вливаше по-малък приток, чието устие бе все пак твърде широко.

— Това е ръкавът, в който трябва да навлезем, теглени от лодките — каза Абд ас Сир, застанал до Шварц и Пфотенхауер на палубата на първия кораб. — Познавам го, а ми е известно и мястото, където ни очаква кралят на ниям-ниямите.

Но преди още някой да успее да му отговори, нейде отпред се разнесе силен пронизителен вик и същевременно видяха как от устието на притока изскочи една лодка и като стрела се насочи към тях, подир нея се появиха и множество други бойни ладии, образуващи цяла флотилия. На кормилото в първата от тях седеше Уахафи, който с вече споменатия вик даде сигнал на останалите да го последват.