Хамаилът

— Те са двама богати туггар6 от Тарабулос ел Гхарб7, които искат да откарат в Борну оръжия, коприна и други скъпи неща. Придружават ги седем бени риах. Тях не е необходимо да убиваме, понеже няма да се бранят. От Темиса ги поведох през Вау право в пустинята и ти пратих хабер в дуара8. Сега спят при Бир Фетна9 и аз ще ви отведа при тях.

— Какви имена носят?

— Единият се нарича само Абу ел Хамаил, защото носи два Корана на врата си, а другият се казва Халеф бен Джубар.

— Два хамаила? Значи той е бил два пъти в града на Пророка и е някой много благочестив мъж. Но днес ще трябва да умре, понеже ние се нуждаем от неговите неща. Аллах ще му даде вечен живот, а аз ще му посветя един ихрам10, когато самият отида в Мека. Моят баща също е бил два пъти там. Той имаше два хамаила. Единият подари на мъжа, който му спаси живота, когато туарег-кел-тиналкухм поискали да го убият. Аллах да му се отблагодари със Седмото небе. Сега се пригответе, мъже! Ел Асвад ще ни води.

Мъжете не веднъж и дваж бяха провеждали нападение. Те знаеха какво трябва да правят. Освободиха се от своите бели хаици, чийто светлеещ цвят бе затруднил промъкването, и оставиха също огнестрелните си оръжия. Взеха само широките, остри, подобни на кама секакихи. Сетне последваха крачещия напред съюзник към близкия оазис.

Мястото около кладенеца бе засенчено от шубрак египетска акация и оттам името Бир Фетна. Пътниците си бяха построили от носените от камилите пакети нещо като ограждащ вал, във вътрешността на който спяха. Подхранваният от камилски тор огън беше почти пред угасване. След напрегнатата езда всичките спяха здраво. Дори стражът, клечащ в един ъгъл с две копия в ръка, беше задрямал от умора.

Пълната луна тъкмо се бе появила иззад подвижните пясъчни дюни и озаряваше бивака с ярката си южна светлина, при която блясъкът на звездите се губеше. Последни щеше да освети двамата търговци.

Членовете на разбойническия керван се притискаха към земята, от която не можеха да се различат техните полуголи тъмни тела, и нечуто се промъкваха все по-близо. Достигнаха ограждащия вал. Предводителят си избра мястото, където почиваха двамата търговци. Единият лежеше, хъркайки, по гръб, увит в хаика си, другият — на лявата си страна и дори в съня си стискаше здраво пушката. Предводителят се наведе през вала и вдигна оръжието за смъртоносен удар. Този удар очакваха наоколо неговите другари, за да извършат после под ужасяващ вой останалото.

Но какво беше това? Тедету държеше ръката си неподвижно издигната, но не намушкваше. Погледът му бе отправен върху някакъв пакет от багажа, лежащ до главата на търговеца. Беше добре овързан и върху него се намираха двата хамаила, които спящият бе свалил от врата си, за да може по-удобно да почива. Те лежаха един до друг, като този отдясно беше снабден откъм страната на отварянето със стабилна метална закопчалка, чиято своеобразна изработка можеше ясно да се различи на ярката лунна светлина.

— Есувал’ан ехш? (Ама какво има?) — попита единият от двамата клекнали над колебаещия се предводител мъже. — Ръгай!

— Аллах акбар! (Аллах е велик!) — отговори той и отпусна ръка. — Това е хамаилът на моя баща. Аллах е искал да предварди да убия спасителя на баща си.

— Вай! Искаш да оставиш голямата плячка да си замине? Дали наистина той е спасителят?

— Веднага ще науча. Ако е той, горко на онзи от вас, който побутне макар и един косъм само от тези хора или ограби и една прашинка от тяхното имущество!

После извика високо:

— Хаджи Омар бен Куввад ибн Хансари!

— Кой ме вика?

Спящият скочи в миг.

— Ти ли си този, когото назовах?

Едва сега търговецът видя, че бивакът му е обкръжен от непознати фигури. Бързо вдигна пушката, но отговори:

— Аз съм този, а вие кои сте?

— Този хамаил подарък ли си го получил?

— Да, от един шейх на тиббу на име Арун ес Салета.

— Това беше моят баща. Ангелът на смъртта беше вече прострял ръка към теб и тогава…

— Аллах керим! (Аллах е милостив!) — извика търговецът изплашен.

— Да. Аллах е милостив. Той те спаси. Ние сме гум, а ти се намираш при Кладенеца на смъртта. Ножът ми вече бе надвиснал над теб, когато съгледах хамаила. Сега ти си толкова сигурен при нас, както сред шатрите на блажените, ти, твоите придружници и имуществото ти. И ние ще ви съпроводим през планините и отвъдната Хаммада. Кажи само думата, която трябва да изречеш!

Нападателите стояха извън ограждението и гледаха мрачно изплашените членове на търговския керван. Търговецът съзнаваше опасността, от която можеше да го спаси само тази дума.

— Дакилах на шейх! — каза той.

— Дакилах на шейх! — извикаха също всичките му спътници.

— Да, вие сте закриляни! — заяви вождът на гума. — Вие сте наши братя. Хамаилът ви спаси от смърт и сега ние ви изказваме поздрава: Аллах ва сахла ва мархаба! (Вие сте добре дошли при нас!)