Хобит (Билбо Бегинс, или дотам и обратно)

Междувременно Билбо започна да усеща, че изпада в особено настроение, че го завладява някакво странно смущение. Разтреперваше се всеки път, когато насреща му проблясваха блуждаещите очи на дракона, които го търсеха в мрака. Обзе го необяснимото желание да изтича напред, да се разкрие пред Смог и да му разправи цялата истина. Той явно бе застрашен да изпадне под омайното влияние на драконовата магия. В един миг обаче хобитът се сепна, събра смелост и заговори отново.

— Ти не знаеш всичко, о, Смог, могъщи! — рече Билбо. — Не само златото ни е довело насам.

— Ха, ха, ха — изсмя се Смог. — Ето че сам се издаде, като каза „ни е довело“. Защо не кажеш направо „нас, четиринайсетимата“, че да свършим с този въпрос, господин Късметоносачо? Радвам се да чуя, че имате и друга работа из тия места, освен да ми крадете златото. В такъв случай може би няма съвсем напразно да си изгубите времето. А не ви ли е минавало през ум, че дори и да успеете да откраднете малко по малко съкровището — а за това ще ви трябват около стотина години, че и повече, — няма да стигнете далече с него? И планината, и гората крият опасности. Не сте ли помисляли, че някой може да ви го отнеме? Вероятно си се условил за една четиринайсета или нещо подобно, нали? А как изобщо ще я пренесеш? С какво ще я превозиш? Ами въоръжените стражи и пътните такси?

Тук Смог се разсмя гръмогласно. Той беше коварен и зъл по душа и знаеше, че предположенията му не са много далече от истината, макар и да подозираше, че в дъното на целия кроеж стоят Езерните хора и навярно е уговорено голяма част от плячката да остане в крайбрежния град, който в младите години на дракона се наричаше Есгарот.

Едва ли ще повярвате, но Билбо стоеше и слушаше като втрещен. Досега той бе насочвал всичките си мисли и цялата си енергия към една цел — да стигне до Планината и да открие тайния вход. Никога не се бе запитвал как ще бъде отнето съкровището, нито пък как онази част, която му се полагаше, ще бъде пренесена през целия дълъг път до Торбодън под Хълма.

Сега в съзнанието му се загнезди едно мъчително съмнение — дали и джуджетата бяха забравили тази важна подробност, или през цялото време му се присмиваха тайно! Ето какво въздействие могат да окажат приказките на дракона върху неопитния и доверчивия. Билбо, разбира се, трябваше да бъде нащрек, но притегателната мощ на Смог беше огромна.

— Пак ти повтарям — рече Билбо, правейки опит да остане верен на приятелите си и да не се предаде, — мисълта за златото беше на второ място. Ние вървяхме под хълмове и над хълмове, през бури и вихри в името на Отмъщението. Нима не си разбрал, о, Смог, несметно богати, че твоята победа ти е създала смъртни врагове?

Тогава Смог наистина се разсмя — опустошителен рев, който повали Билбо на земята, а джуджетата горе се сгушиха едно до друго и си помислиха, че сега вече хобитът сигурно е погинал от ужасна смърт.

— Отмъщение ли? — изсумтя драконът и гневните пламъци в очите му озариха подземието от край до край като алена светкавица. — Отмъщение! Краля под Планината е мъртъв; нима сред неговите потомци има такива, които се осмеляват да търсят мъст? Гирион, господарят на Дейл, е мъртъв, а аз изядох неговите хора, както вълк яде овце; нима са останали негови правнуци, които биха дръзнали да се доближат до мен? Убивам всичко, което пожелая, и никой не смее да ми оказва съпротива. Някога изтребих до един смелите им воини, а такива като тях сега няма по света. Тогава бях млад и слаб. Сега съм стар и силен, силен, силен, Крадецо, дето се спотайваш в тъмното! — злорадо добави Смог. — Бронята ми е здрава като десет щита, събрани заедно, зъбите ми са мечове, а ноктите — копия, ударът на опашката ми поразява като гръм, крилете ми са ураган, а диханието ми е смъртоносно!

— Винаги съм знаел — изписука уплашено Билбо, — че отдолу драконите нямат броня и слабото и място е в областта… хм… на гърдите. Но сигурно един такъв всесилен дракон като тебе се е погрижил за това.

Драконът в миг престана да се хвали.

— Сведенията ти са стари — ядосано рече той. — Аз съм покрит и отгоре, и отдолу с железни люспи и твърди скъпоценни камъни. Никакво острие не може да ме прониже.

— Трябваше да се досетя — рече Билбо. — Наистина къде може да се намери равен на Великия неуязвим Смог? И кой друг освен него би могъл да притежава такова великолепие — ризница от най-прекрасни диаманти!

— Да, наистина рядко великолепие — повтори наивно Смог, поласкан от възхвалите на Билбо. Той не знаеше, че хобитът още при първото си идване бе зърнал странното покритие от долната му страна и сега по някакви свои съображения гореше от желание да го разгледа по-отблизо.

— Погледни! — рече драконът, като се претъркаля. — Какво ще кажеш за това?

— Ослепителна красота! Ненадминато! Великолепно! Възхитително! — взе да възклицава гласно Билбо, а в същото време си мислеше: „Старият му глупак! Не знае, че от лявата страна на гърдите си има едно незащитено местенце, голо като охлюв без черупка!“

Разговор със Смог