Хоук и Фишер

Блекстоун беше едър масивно сложен мъж на възраст между четиридесет и петдесет години. Винаги спретнат, вежлив и обезоръжаващо безгрижен, Блекстоун беше с усмивка на политик и сърце на фанатик. Той бе реформатор и нямаше никакво време за компромиси. За своята една година, като съветник бе направи повече за прочистването на град Хейвън от останалите съветници взети заедно. Това го направи много популярен сред по-ниските слоеве на града и му спечели неугасващата вражда на богатите и имащите власт, които си изкарваха прехраната от престъпната страна на Хейвън. За съжаление на онези, които печелеха от нещастието на другите, самият Блекстоун бе доста богат и ни най-малко не бе склонен да влага парите си там, където си изкарваше прехраната. В края на своята първа година в службата, шансът да оцелее и втора година се цитираха приблизително като четири хиляди към едно. Когато чу това, Блекстоун се засмя и заложи хиляда в злато на себе си.

Жена му стоеше до него, докато той говореше оживено с магьосника Гонт относно следващия кръстоносен поход срещу организираната детска проституция. Катрин Блекстоун бе ниска, приятна на вид брюнетка на около двадесет и пет години и малко, по-малко опасна от своя съпруг. На времето си тя е била една от най-фините актриси, които някога са стъпвали на театралните сцени в Хейвън и макар да бе изоставила всичко това след женитбата си с Блекстоун, тя все още притежаваше изкуството да говори, което караше нейните врагове да се изчервяват и грешат. Катрин винаги бе притежавала един дар за язвителни остроумни забележки и деликатно премерено иронизиране. Тя също бе склонна към малко дискретно очерняне на някоя обществена личност, когато бе необходимо.

Самият Гонт изглеждаше на около тридесет и пет години, но се смяташе, че е много по-възрастен. Висок, широкоплещест, но елегантно слаб, той винаги бе облечен в магьосническо черно облекло. Тъмните одежди контрастираха силно с неговата бледа орлова физиономия. Гласът му бе плътен и заповеден, а бледосивите очи не пропускаха нищо. Той бръснеше главата си, но си позволяваше тънки мустачки. Бе пристигнал в Хейвън преди четири години, незнайно откъде и незабавно се бе прославил със саморъчното прочистване на скандалната област „Дяволска кука“.

„Дяволска кука“ бе една квадратна миля от бедняшки квартали и улички, опиращи се на главните докове — един развъдник на бедност и отчаяние. Мъже, жени и деца работеха тежки часове за нищожни възнаграждения, а цените в областта бяха грижливо контролирани така, че да поддържат хората непрекъснато в недоимък. Онези, които протестираха срещу тези условия, биваха открито сплашвани и убивани. Градската охрана предпочиташе да избягва Куката, отколкото да рискува война с управляващите я банди. И тогава магьосник Гонт пристигна в Хейвън. Той отиде в Куката невъоръжен, за да види със собствените си очи какви бяха условията там. Около два часа по-късно излезе отново от областта. Не дълго след това, там бе повикана Градската охрана, за да започне дългата работа по извозване на мъртвите тела. Това бяха мъртви членове на всички банди и никой от тях не бе умрял леко.

Куката организира едно честване, което продължи повече от седмица. Определени бизнесмени се опитаха да изпратят в областта нови хора, които да започнат отново многобройните видове бизнес, но Гонт просто посети всеки човек по отделно и го предупреди, че всеки опит да се възстанови работата в предприятия със зле платени работници, при нехигиенични условия ще бъде приеман от него като лична обида. Веднага на следващия ден условията в тази област започнаха да се подобряват.

Гонт си наля още вино и вкуси от букета.

— Скъпи, не зная как можеш да пиеш това нещо — каза Катрин Блекстоун. — По склона на хълма има няколко отлични лозя, но тяхното грозде не си струва да се изстисква.

— Изобщо не разбирам от вина — спокойно призна Гонт. — Но в тези лозя на Севера винаги има нещо, което ме привлича. Вината им не са особено изтънчени, но тяхната сила не може да се сбърка. Ако това вино бе, макар и малко по-силно, то би изскочило от бутилката и би те удушило. Имаш ли желание да опиташ малко от него, Уилям?

— Може би, малко — отвърна Блекстоун, усмихвайки се. — Надявах се, че ще стане по-хладно, щом слънцето залезе, но дявол да ме вземе ако мога да почувствам разликата. Също като че ли ще има още едно дълго сухо лято.

Той глътна жадно от виното, което магьосникът му наля и кимна одобрително.

Катрин го потупа леко по рамото.

— Трябва да внимаваш с това нещо. Знаеш, че нямаш глава за вино.

— Сериозен недостатък в живота на един политик — печално кимна Блекстоун. — Все пак това има и своята хубава страна. Поради факта, че прекарах по-голямата част от вечерта с чаша вода в ръка, аз още съм тук и слушам, докато други хора стават разсеяни и невнимателни.

— Точно така — каза Катрин с мелодичен глас. — Понякога се изненадвам, че не обикаляш, водейки си бележки.

— Имам отлична памет — отвърна Блекстоун.

— Когато ти изнася — подразни го Катрин.