Хоук и Фишер

— Срещал ли си го някога? — попита Фишър.

— Веднъж се здрависах с него на един предизборен митинг.

— Гласува ли за него?

— Е, представителите на другата страна раздаваха пари.

— Един честен служител от охраната — засмя се Фишър — се е оставил да бъде купен.

— Ужасно честен — рече Хоук и широко се усмихна. — Взех парите им и въпреки това гласувах за Блекстоун, без да ме е грижа за тях.

— Възхищавам се от смелостта на Блекстоун — каза Фишър, — ако не от неговия здрав разум. Да се противопостави на всичките установени интереси в този град, на човек е необходим истински кураж. Ние бихме могли да направим много повече в нашата работа, ако половината от началниците ни не бяха открито корумпирани.

Хоук изсумтя и отново подръпна яката си.

— Какво знаеш за този магьосник, Гонт? — попита той.

— Не много. Доста е могъщ, каквито са обикновено магьосниците, но не се перчи с това. Обича да урежда тържества, но иначе е затворен в себе си. Не е женен и не тича по жени, нито всъщност по мъже. Никой не знае откъде първоначално е дошъл, но се носи мълвата, че е бил магьосник на краля. После е напуснал двореца, поради неясна причина и се е установил тук, в Хейвън. Спечелил си е име в Куката. Спомняш ли си?

— Да — отвърна Хоук. — Бях част от групата, която трябваше да отиде там и разчисти мръсотията. Седмица по-късно ние все още извозвахме телата.

— Точно така — каза Фишър. — Тогава още работех по случая „Натрошени кюлчета“. — Тя погледна замислено Хоук. — Никога преди не си ми говорил за това. Беше ли лошо? Слушала съм разкази…

— Беше лошо — прекъсна я Хоук. — Сред бандите изобщо нямаше оцелели — нито ранени, нито умиращи, само мъртви. Ние още не знаем какво ги беше убило, но не бяха умъртвени много елегантно. Повечето от телата бяха разкъсани на части. Без съмнение, бандите бяха злонамерени. Бяха извършили ужасни неща, но онова, което им се случи беше още по-лошо.

— И това е човекът, на чието празненство ще присъстваме като телохранители! — Фишър направи гримаса. — Страхотно. Просто страхотно.

Тя се прекъсна, когато внезапно входната врата се разтвори широко. Ярка весела светлина изпълваше коридора зад нея и се разсейваше навън в нощта. Хоук и Фишър замигаха несигурно, докато очите им не привикнаха към силната светлина, и после вежливо се поклониха на стоящия пред тях мъж. Гонт обгърна с поглед техните пелерини и кимна леко в отговор.

— Телохранителите на Уилям. Влезте. Очаквах ви.

Той отстъпи крачка назад и изчака търпеливо, докато те минат покрай него в коридора. После затвори грижливо вратата и се обърна, за да протегне една тънка ръка с добре направен маникюр. Хоук я раздруса здраво и после заскърца със зъби, когато Гонт едва не му смаза пръстите с едно мощно стискане. Мразеше хората, които постъпват така. Той успя някак си да запази вежливата си усмивка и после скришом раздвижи пръстите си, когато Гонт се обърна към Фишър. Магьосникът взе ръката й и я вдигна до устните си. Хоук леко се намръщи. Не обичаше твърде много и хората, които правят това.

Фишър се усмихна вежливо на магьосника. Той съвсем не бе онова, което тя очакваше да види. След разказа на Хоук, какво бе намерил в Куката, тя очакваше някоя… по-впечатляваща личност. Със своите сивкави очи и любезна усмивка Гонт просто не отговаряше на нейната представа.

Магьосникът погледна замислено двамата телохранители.

— Капитан Хоук и капитан Фишър — каза той след малко. — Чувал съм за вас.

— Надявам се, само добро — предположи Фишър и Гонт тихо се засмя.

— Вие извършихте отлична работа, като се погрижихте за вампира от Чандлър Лейн. Много впечатляващо!

— Новините се разпространяват бързо в Хейвън — отбеляза Хоук, повдигайки едната вежда.

— Аз имам своите източници — усмихна се Гонт.

— Да — каза Хоук. — Обзалагам се, че е така.

— Последвайте ме, ако обичате — покани ги любезно домакинът. — Блекстоун е вече тук, заедно с някои от другите ми гости.

Той ги поведе по коридора към една тежка дъбова врата отдясно. Отвори я и после отстъпи назад, за да въведе двамата телохранители в салона. Гостите хвърлиха бегъл поглед на Хоук и Фишър, забелязаха черните пелерини и се върнаха отново към своите разговори.

Хоук се огледа небрежно, с цел да почувства мястото. Двата огромни прозореца бяха блокирани от затворени дървени кепенци, въпреки горещината. Към коридора водеше само една врата. Хоук малко се отпусна. Ако положението станеше критично, нямаше да е твърде трудно да се защитава салона от нападение. При положение, разбира се, че някой бе достатъчно настроен да се самоубива, за да нападне магьосника Гонт в собствения му дом.

Гонт отиде при Блекстоун и му заговори с тих глас. Блекстоун погледна към Хоук и Фишър, извини се на магьосницата Визидж и закрачи обратно с Гонт, за да се срещне с тях. Той се ръкува и с двамата с обичайното бързо и здраво ръкостискане на опитен политик.