Хоук и Фишер

— О, разбира се. Кой политик няма. А политиката на Уилям няма точно за цел да го направи популярен сред корпорациите, които правят този град помийна яма, в каквато всъщност се е превърнал. Но ако всичко е направено както трябва, той е в безопасност тук. По-рано днес Гонт ми разказа за някои от неговите защити и аз мога да ви уверя, че никой и нищо не може да проникне в тази къща против желанието на Гонт. Повярвайте ми, Уилям няма абсолютно нищо за какво да се безпокои тази нощ.

— Освен ако някой от неговите гости не се окаже, че е убиец — каза Фишър.

Доримънт я погледна остро.

— Капитан Фишър, всеки един на това тържество е приятел на Уилям и дълги години е бил такъв. Никой от тях не може да спечели нищо от смъртта му. Единствените хора тук, за които не мога да гарантирам лично, сте вие и капитан Хоук. А вашата репутация подсказва, че не ви е по вкуса дейността на убийците.

— Да, — каза Хоук. — Заплащането е добро, но условията на труд са лоши.

Фишър кимна тържествено. Доримънт премести погледа си от единия към другия и после неохотно се усмихна.

— Капитан Хоук, капитан Фишър, точно сега Уилям е под голямо напрежение. Неговите опоненти правят всичко, на което са способни, за да саботират неговия нов законопроект и няколко пъти е заплашван с убийство. Обикновено анонимни глупости. Помислих, че ако има около себе си вас двамата, през следващите няколко дни, това може би ще го накара да се чувства в малко по-голяма безопасност. Всичко, което трябва да правите, е да стоите плътно до него и да не позволявате на никого да го доближава на повече от една ръка разстояние, освен ако аз не гарантирам за него. Ясно ли е?

— Разбира се — отвърна Хоук. — И преди съм работил като телохранител.

— Чудесно — каза Доримънт. — Знаете ли, че ще трябва да останете през нощта тук заедно с останалите от нас?

— Да — каза Фишър. — Нямахме време да се приготвим за пренощуване, но не се съмнявам, че Гонт ще ни снабди с всичко необходимо.

— Разбира се — каза Доримънт. — Аз ще поговоря с него.

Входният звънец зазвъня и Гонт излезе в коридора, за да отвори. Хоук леко се намръщи.

— Защо един магьосник като Гонт сам отваря на гостите си? Няма ли никаква прислуга?

— Гонт не се доверява на слуги — отвърна Доримънт с усмивка. — Предполагам, че се бои да не поискат да откраднат тайните му. Професионалният шпионаж е широко разпространен сред магьосниците.

— Тайни — каза Фишър. — Какво знаете за Гонт, сър Доримънт?

— Не много, той е потаен човек. Уилям го познава по-добре от мен. Носят се слухове, че е бил магьосник на краля докато не се скарали. Слуховете не казват за какво може да са спорили. Обикновено Гонт е тих човек. Мисля, че никога не съм го чувал да надигне гневен глас. От друга страна вие знаете какво направи в Куката…

— Да — Фишър се намръщи, а ръката й безцелно погали ефеса на меча. — Не вярвам на магьосници.

— Много хора не вярват — сухо отбеляза Доримънт. — Но Гонт не е никаква заплаха за Уилям. Те са приятели от години.

Той млъкна, когато Гонт се върна отново в салона, съпровождан от висок як мъж на възраст към тридесет години. Той имаше дълга тъмна рошава коса и гъста къдрава брада, така че по-голямата част от лицето му бе скрита от случайни погледи. Той се усмихна непринудено, но усмивката не достигна очите му. Бе облечен по най-последна мода и си носеше дрехите с вкус. Като се вземе предвид, че най-последната мода включваше плътно прилепнали панталони и прилепнал къс кожен жакет с висока яка, това в никакъв случай не беше постижение и лесно би могло да го отхвърли като конте, ако не беше висящия на левия му хълбок меч в износена ножница. Блекстоун и съпругата му отидоха да приветстват новодошлия.

— Ето сега един човек, на който можете да не се доверявате — тихо каза Доримънт — Едуард Боуман, дясната ръка на Уилям. Един брилянтен политик с първокласен ум. Наблюдавайте го. Той е доносник.

Хоук се намръщи и реши да попита още нещо, но Доримънт вече се отдалечаваше отправяйки се обратно към магьосницата Визидж. Хоук погледна отново към Боуман. Гонт и Блекстоун бяха потънали в разговора си, оставяйки Катрин да бъбри с Боуман. Хоук присви очи. Не би могъл да отбележи нищо специфично, но в начина, по който разговаряха, имаше нещо… Те се държаха прекалено приятелски един с друг. Усмихваха се твърде много, съсредоточаването им беше твърде интензивно, а взаимните докосвания вежливи, но прекалено чести.

— Да — каза Фишър. — Те определено се радват, че се виждат, нали?

— Вероятно са твърде добри приятели — предположи Хоук.

— Разбира се, разбира се.

Звънецът на входа отново прозвуча и Гонт изчезна в коридора. Блекстоун отиде да се присъедини към Боуман и Катрин. Хоук наблюдаваше внимателно, но не можа да забележи някакви очевидни признаци на напрежение между тях. Всичките се усмихваха малко прекалено весело и твърде често, но те бяха политици. Хоук въздъхна и отмести погледа си.

— Предполагам, че звънецът означава още гости — уморено каза той. — Това е всичко, от което се нуждаем — още подозрителни лица за наблюдение.