Хоук и Фишер

— Твърде много се безпокоиш — укори го Фишър и си наля още от плодовия ликьор. — Слушай, всичко което се иска от нас е да запазим човека жив през следващите няколко дни, докато неговият законопроект стане закон. След това напрежението ще намалее и той повече няма да има нужда от нас. Със сигурност можем да го предпазим от неприятности три дни.

Хоук не беше убеден.

— Не обичам да подхождам неподготвен към един случай. — Той сви рамене. — Не знаем достатъчно за онова, което става тук, а то със сигурност се отнася и за хората, които са замесени. Катрин Блекстоун се държи необичайно. Визидж знае защо, но не иска да ни каже. В замяна ни казва, че съветник Блекстоун е в опасност в една от най-добре защитените къщи в града. Политическият съветник на Блекстоун ни предупреждава за дясната ръка на последния, който се оказва в близки приятелски отношения с неговата съпруга. Усещам нещо лошо в тази работа Изобел.

— Ти винаги имаш лоши усещания.

— И обикновено се оказвам прав.

Фишър тихичко се засмя.

— Имахме един дълъг труден ден, скъпи — каза тя с любов. — Просто говори умората, това е всичко. Блекстоун е в пълна безопасност тук. Ние сме просто декорация. Хайде, пийни едно питие и малко се отпусни. Окей?

— Окей. — Хоук се усмихна нежно на Фишър. — Ти винаги си била разумната. Какво бих правил без теб, любима?

— Не мога да си представя — отвърна Фишър, усмихвайки се. — Сега се отпусни, всичко ще бъде наред.

Гонт се върна в салона и сърцето на Хоук се сви. Познаваше твърде добре двойката на средна възраст в компанията на магьосника. Лорд и лейди Хайтауър бяха видна част от висшето общество в Хейвън. Движеха се във всички консервативни кръгове и имаха силни връзки. В действителност те бяха част от елита, богати и влиятелни личности, които контролираха Хейвън. Бяха също…, изненадващо, двама от най-силните поддръжници на Блекстоун.

Лорд Родерик Хайтауър беше набит, среден на ръст мъж, малко над петдесетте. Късо подстриганата му коса бе стоманеносива, а пронизващите тъмни очи се взираха упорито от грубото загоряло лице. Само допреди няколко години той беше главнокомандващ на армията на Лоу Кингдомс и легенда за своето време. По време на битка винаги бе начело на своите хора, а при отстъпление винаги последен. По владеене на стратегията бе най-добър от всички и притежаваше куража и твърдостта на стомана. Воин на воините. Все още бе с масивна мускулатура, но вече бяха започнали да се проявяват признаци на отслабването й. Движенията му все повече се забавяха, а при дъждовно време го тормозеха стари рани. Бе предпочел да се оттегли от армията, отколкото да приеме, предложената му работа на бюро и незабавно бе започнал да търси някое ново предизвикателство, с което да си уплътнява времето. Накрая се бе спрял на политиката и бе предприел кампанията за прочистване на Хейвън със същата твърда решителност и удоволствие, които бе показвал през дните си в армията.

Хоук го познаваше от преди около година. В по-долната Северна част имаше серия от върколашки убийства, а Хоук бе един от членовете на охраната занимаващи се с разследването. Случаят беше сложен и заплетен. Накрая Хоук бе идентифицирал променящият формата си и го беше унищожил, но не и преди да бъдат убити още трима души. Един от тях беше единственият син на Хайтауър. Началниците на Хоук бяха застанали на негова страна, но Хайтауър продължаваше да го обвинява за смъртта на своя син.

„Страхотно, — помисли си Хоук. — Още усложнения. Точно от каквото се нуждаех!“

Той хвърли любопитен поглед на съпругата на Хайтауър. Добре запазена, в началото на четиридесетте си години, тя се носеше по последната мода с финес и достойнство. Роклята й бе дълга и се диплеше красиво, въпреки топлото и влажно време и бе осеяна с полускъпоценни камъни. Тя си вееше непрекъснато с едно сложно оцветено книжно ветрило, но иначе изглеждаше незасегната от горещината. Имаше дълга грива от чисто бяла коса и парадираше с нея. Лицето й беше с яка костна структура и тя изглеждаше, все още, учудващо добре, въпреки годините си. Накратко, имаше великолепен външен вид и знаеше това. Държеше покровителствено ръката на съпруга си и оглеждаше салона на Гонт с такава самоувереност, сякаш смяташе, че влиза в такова помещение най-вече от чисто любопитство.

Хоук почувства едно почти непреодолимо желание да се промъкне зад нея и да я ритне по турнюра на роклята.

Фишър се наклони близо към Хоук.

— Хайтауър… — прошепна тя. — Не беше ли той онзи, който…

— Да — отвърна Хоук.

— Може би вече е забравил.

— Съмнявам се.