Хоук и Фишер

Гонт се върна в салона с висок мускулест мъж на възраст към петдесет години. Хоук хвърли един поглед на новодошлия и почти си разсипа питието. Стоящият до Гонт беше Адам Столкър, възможно най-прочутият герой, който някога се е появявал в Лоу Кингдомс. На младини бе побеждавал всички чудовища, които могат да ви дойдат на ум, и някои други. Без чужда помощ бе съборил злия барон Кейд от неговата планинска крепост и бе освободил стотици затворници от мръсните подземия на замъка му. Той бе довереника на кралете и защитника на потиснатите. Бе служил в дузина армии за една или друга кауза, оказвайки помощ на тези, които имаха нужда от нея. Героичните му подвизи бяха известни по целия свят и бяха обект на безброй песни и разкази. Адам Столкър — убиец на демони и герой.

Той стърчеше с глава и рамене над всички останали в помещението и бе почти два пъти по-едър от всички тях. Дългата до раменете му черна коса бе започнала вече леко да посребрява, но той все още имаше внушителна и мощна фигура. Дрехите му бяха обикновени, но елегантно скроени. Оглеждаше помещението, както войник оглежда бойно поле, кимайки на познатите лица. Накрая студените му сини очи се спряха на Хоук и Фишър. Приближи се до тях с бърза крачка, стисна здраво ръката на Хоук в своята и го тупна по гърба. Хоук се олюля от удара.

— Чух за вашия спор с вампира от Чандлър Лейн — каза грубовато Столкър. — Свършихте добра работа, капитан Хоук. Дяволски добра работа.

— Благодаря — отвърна Хоук, леко задъхан. — Помогна ми моят партньор.

— Разбира се. — Столкър кимна на Фишър. — Добре свършена работа, драга моя.

После погледна отново Хоук.

— Чувал съм добри неща за вас, Хоук. Този град има много за какво да ви благодари.

— Да — потвърди Фишър. — Ние мислим да поискаме повишение на заплатите.

— Благодаря сър Воин — каза бързо Хоук.

— Правим най-доброто, на което сме способни, но съм сигурен, че ни предстои да извървим дълъг път, докато станем прочути като Адам Столкър.

Столкър се усмихна и махна презрително с ръка.

— Певците преувеличават. Разбирам, че вие сте тук като телохранители на Уилям. Не би трябвало да имате никакви неприятности, особено когато аз и Гонт се грижим за него. Разбира се аз винаги приемам подкрепа. По-късно ще поговорим пак. Искам да чуя всички подробности относно убиването на онзи вампир. Веднъж в района на Брокън Крег, се натъкнах на цяло леговище от тези създания. Гадна работа!

Той кимна отривисто и се отдалечи, за да разговаря с Уилям. Хоук и Фишър проследиха с поглед отдалечаването му.

— Огромен е, нали? — каза Хоук.

— Трябва да е висок близо седем фута — съгласи се Фишър. — А видя ли големината на тези мускули?

— Да. — Хоук я погледна внимателно. — Беше малко рязка с него. Не съм ли прав?

— Той беше малко рязък с мен. Очевидно е от онези мъже, които смятат, че жените трябва да си стоят у дома, докато мъжете правят всичко възможно, за да станат герои. Срещал ли си го някога преди, Хоук?

— Не. Все пак съм слушал много от песните. Ако може да се вярва само на половината от тях, той е забележителен човек. Не съм сигурен, че вярвам на някои от разказите, но вече го срещнах… Не зная. Определено прави впечатление.

— Точно така. — Фишър отпи замислено от питието си. — Много опасен човек, ако му се изпречиш на пътя.

Хоук я погледна внимателно.

— О, хайде, хайде. Столкър като убиец? Това е смешно. Поради каква причина един велик герой като Столкър би могъл да се занимава с някой дребен политик като Блекстоун? Говорим за човек, който на младини е свалял крале.

— Не зная. — Фишър сви рамене. — Той просто ми прави впечатление на прекалено добър, за да е истина, това е всичко.

— Ти просто завиждаш, че поздрави мен, а не теб.

— Може би. — Фишър се засмя и изпразни чашата си.

— Колко такива си имала? — попита внезапно Хоук.

— Двама или трима. Жадна съм.

— Тогава помоли за чаша вода. Сега не е време да ти омекват краката. На Хайтауър просто би му харесало да намери някаква причина да ни злепостави.

— Човек, който разваля удоволствието на другите.

Фишър остави празната чаша и се огледа. Тържеството изглежда се беше оживило. Бърборенето на висок глас изпълваше салона заедно с определено количество самодоволен смях. Всеки държеше в ръка чаша вино, а първите няколко бутилки вече бяха празни.

Хоук отиде да поговори с Блекстоун относно уреждането на охраната, а Фишър бе оставена сама. Тя се огледа без определен интерес. Обществените събирания много не я привличаха. Интимни вицове, злобни клюки и сладки вина не можеха в никакъв случай да заместят добра храна и ел4 в компанията на приятели. Не че я привличаше и този вид събиране.

„Мисля, че по същество съм антисоциална“ — помисли саркастично Фишър. Тя сви рамене и се усмихна. После застана малко по-изправена, когато Едуард Боуман се приближи към нея. Тя направи вежлив поклон, а той й кимна отривисто в отговор.

— Капитан Фишър. Съвсем сама?

— За момента.

— Това вече е неприемливо. Една привлекателна жена като вас никога не трябва да остава без компания.