Хоук и Фишер

— Обикновено бихте била права, но по този повод има какво да се разкаже. Допреди няколко години лорд Родерик бе ревностен поддръжник на статуквото. Смяташе, че една промяна би довела само до нещо по-лошо и че онези, които наистина лобират за реформи не са нищо друго, освен бунтари и предатели. Тогава кралят призова лорд Хайтауър в съда и му каза, че Съветът е решил, че вече е твърде стар, за да ръководи армията и че трябва да отстъпи мястото си на някой по-млад човек. Според моите шпиони в съда, Хайтауър просто стоял там и гледал краля, сякаш не можел да повярва на ушите си. Той очевидно не мислел, че задължителното оттегляне от активна дейност на петдесет ще бъде приложено за толкова важна личност като него. Кралят бил много учтив и дори му предложил поста на негов личен военен съветник, но Хайтауър не приел. Щом не можел да бъде действащ воин, той предпочел да си подаде оставката. Не мисля, че той наистина вярвал, че те ще стигнат толкова далеч, докато не го сторили. След това изобщо не беше същият. След тридесет години от живота си посветени на армията, той дори не получи пенсия, поради оттеглянето си. Не се и нуждаеше разбира се от нея, но в общи линии това бе главното от тази история. Той се върна тук към своя дом и семейство, но изглежда не можеше да се успокои. Опита се да предложи своите знания и опит на Съвета, но оттам не проявиха интерес. Мисля, че първоначално се присъедини към Блекстоун просто напук на тях. Казах ви, за неговия нрав. После откри за себе си Реформата и оттогава е непоносим. Няма по-голям фанатик за една кауза от него. Все пак, не може да се отрече, че ни беше много полезен. Името му отвори доста врати в Хейвън.

— Така би трябвало — каза Хоук. — Неговата фамилия притежава доста тлъсто парче от града. А фамилията на жена му е една от най-старите в Хейвън. — Той погледна замислено Боуман. — А вие как се включихте към Блекстоун?

— Харесвам стила му — сви рамене Боуман. — Той бе един от малкото политици, с които съм се срещал, които изглежда наистина се интересуваха от това да направят нещо за подобряване на живота на хората, обитаващи тази гадна дупка в един град. Бил съм в политиката през целия си живот. Моят баща беше съветник, чак до смъртта си, а аз не се стремях истински към никъде другаде. В политиката не е достатъчно да имаш остър ум и добри намерения. Трябва да имаш също и добра репутация. Никога не съм притежавал таланта да бъда популярен, но Уилям го притежава. Знаех, че той ще преуспее още при първата ни среща, но по онова време нямаше никакъв опит. Пропускаше възможности, защото дори не знаеше, че съществуват. И така, ние решихме да работим заедно. Аз осигурих опита, а той стила. Не се получи твърде лошо. Разбирахме се добре и нещата потръгнаха.

— И той получи цялата сила и цялото доверие — каза Фишър.

— Не съм амбициозен — призна Боуман. — А в живота има и други неща, освен доверието.

— Наистина има — каза Катрин Блекстоун.

Тя се приближи, за да застане до Боуман, а Хоук и Фишър не пропуснаха начина, по който те стояха един до друг.

— Кажете ми капитан Хоук, — попита Катрин отпивайки изискано от питието си, — откъде сте дошли първоначално вие и съпругата ви? Боя се, че не мога да разбера по акцента ви.

— От Севера сме — отвърна неопределено Хоук. — Горе, около Хилсдаун.

— Хилсдаун — повтори замислено Катрин. — Това е монархия, нали?

— Повече или по-малко — отвърна Фишър.

— Лоу Кингдомс сигурно ви изглежда твърде странен — намеси се Боуман. — Мисля, че демокрацията още не си е пробила път на север.

— Още не — потвърди Хоук. — Светът е огромен, а промяната пътува бавно. Когато открих, че Лоу Кингдомс на практика се управлява от избираем съвет, контролиран от конституционен монарх с ограничена власт, стори ми се сякаш целия мой свят се е обърнал с главата надолу. Как човек може да бъде крал, ако не управлява? А представата, че всеки мъж и всяка жена трябва да изказват мнението си как страната трябва да се управлява е просто зашеметяваща. Няма съмнение, че системата има своите недостатъци, повечето от тях съм видял тук в Хейвън, но тя има също и своя чар.

— Тя е пътят към бъдещето — каза Боуман.

— Може би сте почти прав — допусна Хоук.

Звънецът на входната врата зазвъня и Гонт отиде да отвори. Боуман и Катрин побъбриха още известно време, но не за нещо специално и после се отдалечиха, за да разговарят тихичко помежду си. Фишър погледна замислено след тях.

— Нямам доверие на Боуман. Твърде много се усмихва.

— Това му е работата — сви рамене Хоук. — Той е политик, забрави ли? Но забеляза ли как светваше лицето на Катрин всеки път, когато Боуман я погледнеше?

— Да — отвърна Фишър, усмихвайки се. — Нещо определено става там.

— Интригант — заключи Хоук.

— Нищо подобно — възрази Фишър. — Той е просто романтик. Това е всичко.