Хоук и Фишер

— Радвам се, че и двамата сте тук — живо каза той. — Сигурен съм, че ще се чувствам в много по-голяма безопасност, когато сте до мен. Нуждая се от охрана само за няколко дни, докато моят законопроект стане закон. След това опасността ще е отминала.

— Наистина ли? — попита Фишър. — Доколкото чух, вие сте си спечелил повече врагове в Хейвън, отколкото един прокурор в деня на обвинението.

Блекстоун се засмя.

— Е, във всеки случай, поне непосредствената опасност. Ако исках безопасна професия, нямаше да влизам в политиката.

— Ами тогава господин Съветник, какво ще искате от нас? — живо попита Хоук.

— За тази вечер просто се смесете с гостите и се забавлявайте — любезно отвърна Блекстоун. — Тук не съм в опасност, не и в дома на Гонт. Дори моите врагове биха се поколебали да рискуват да си навлекат гнева му.

— Тук си винаги в безопасност, Уилям — спокойно заяви Гонт. — Тази къща е защитена срещу всякакъв вид неканени гости.

— А сега, моля да ни извините — каза Блекстоун, усмихвайки се бегло на Хоук и Фишър.

— С Гонт имаме да обсъждаме няколко бизнес въпроси. Налейте си пиене и си вземете нещо за ядене.

Политикът и магьосникът се отдалечиха, разговаряйки оживено. Хоук и Фишър се спогледаха.

— Ядене и пиене на корем — каза Фишър.

— В края на краищата, това назначение може да не се окаже чак толкова лошо.

— Да — съгласи се Хоук.

Те си проправиха път до купата с пунш и си наляха от плодовия ликьор. Хоук смръщи нос от вкуса, но все пак го изпи. В помещението беше горещо, той бе жаден и освен това пиенето беше безплатно. Многобройни канапета бяха подредени по интересна схема около купата с пунш, сякаш това щеше да направи храната да изглежда по-апетитна. Дори половината от нея не бе позната на Хоук, но той все пак я опита, за да се покаже благоразположен.

— Не е лоша — каза той неопределено.

— Радвам се, че мислите така — намеси се Катрин Блекстоун. — Гонт се гордее със своите кулинарни умения.

Хоук задъвка и преглътна бързо, за да освободи устата си, докато съпругата на съветника оглеждаше него и Фишър. Тя изглеждаше достатъчно приятелски настроена по някакъв снизходителен начин. Погледът на Катрин се задържа повече върху Хоук, отколкото върху Фишър и на него му се стори, че е забелязал внезапен блясък в очите й. По начина, по който се държеше тя, той почти очакваше от нея да се наведе напред и да го закичи с роза.

— Значи вие сте най-добрите телохранители, които биха могли да се осигурят? — каза накрая Катрин. — Надявам се, че ще бъдете толкова безстрашни, колкото предполага вашата репутация.

— Ще се опитаме — каза Хоук.

Катрин го погледна замислено в лицето.

— Белезите са определено впечатляващи, скъпи. Какво е станало с окото ви?

— Загубих го при една игра на карти.

Катрин го погледна стреснато за миг и после се заля от хихикане. Това я направи да изглежда много по-млада.

— Драги мой, мисля, че сте спечелил по точки. Вземете си от пикантното агнешко. То е наистина съвсем крехко. Мисля, че в него има дори аспержи, въпреки че не мога да си обясня откъде ги е намерил Гонт по това време на годината. Предполагам, че познанството с един магьосник има своите предимства.

Настъпи кратка пауза, докато всички те бяха заети с храната. Фишър внезапно се усмихна, когато захапа парче салам с чесън.

— Бихме могли да използваме малко от това по-рано днес.

— Какво? — попита Катрин. — О, чесънът. Гонт ни разказваше за вампира точно преди да пристигнете. Ужасни създания! Наистина ли го убихте, като го прободохте в сърцето с дървен кол?

— Накрая — отвърна Хоук.

— Колко жалко за Траск — каза Катрин. — Имам предвид, че не беше кой знае какъв съветник, но си вършеше работата достатъчно добре и поне човек знаеше какво може да очаква от него. А сега мястото му е свободно. Ще трябва да има нов избор, а не искам да мисля кой може да го замени. Знаете ли, по-добре това да е самия дявол.

Хоук и Фишър кимнаха вежливо и не казаха нищо.

Не бяха казали на никого, че Траск е бил вампирската „Примамка на Юда“. Те го представиха само като още една жертва, заедно с дъщеря му. В известен смисъл това бе достатъчно вярно. Бездруго неговата вдовица я очакваха трудни времена.

Катрин Блекстоун бърбори известно време, разказвайки весело за това-онова и после отиде да поговори с Греъм Доримънт. Хоук погледна Фишър.

— Е, какво разбра от всичко това? — сухо попита той.

— Мъча се да го проумея — отвърна Фишър. — Катрин Блекстоун, държаща се като празноглава общественичка? Това не е жената, за която съм слушала толкова много.

— Може би ни подлага на някакъв вид тест, с който иска да провери дали сме достатъчно умни, за да разберем преструвките й.

— Предполагам, че би могло да е така — каза несигурно Фишър, мръщейки се.

— Всъщност става въпрос за нещо по-сложно от това — обади се магьосницата Визидж.

Хоук и Фишър се обърнаха бързо, за да я открият изправена до тях. Ръката на Хоук се отпусна върху брадвата. Той не я бе чул да се приближава…

Визидж забеляза движението и леко се усмихна.

— Аз не съм ваш враг, капитан Хоук. Фактически се радвам, че сте тук. Имам някакво предчувствие относно Уилям.