Хоук и Фишер

Хоук и Фишър се спогледаха бързо и после отново върнаха погледите си върху стройната червенокоса дама пред тях.

— Някакво предчувствие — бавно каза Хоук. — Вие мислите, че той е в опасност?

— Да. Аз съм Визидж и съм магьосница. Моята работа е да защитавам Уилям от магически заплахи. Тук, в къщата на Гонт, той би трябвало да е в достатъчна безопасност. Никога не съм виждала толкова много защитни магии. Мястото гъмжи от тях. И въпреки това… във въздуха има нещо лошо. То ме безпокои. Дала съм на Уилям някаква допълнителна защита, но все пак…

— Усетила ли сте нещо специално? — спокойно попита Фишър.

— Нищо определено. — Визидж поклати глава. — Някой тук или наблизо, замисля убийство и жертвата е или Уилям, или някой свързан с него. Това е всичко, което мога да разбера.

— Казахте ли на Блекстоун? — попита Хоук.

— Разбира се. Но той не приема заплахата достатъчно сериозно.

— Някой тук или наблизо? — каза Фишър.

— Може би трябва да проверим двора.

— Предложих това на Гонт — каза Визидж.

— Отговорът му беше, че никой не може да влезе в двора или в къщата, без той да знае. — Тя гледаше неотклонно Хоук. — Ако вие не направите нещо, за да му попречите, някой в тази къща ще умре. Тази нощ!

Тя внезапно се обърна и се отдалечи. Хоук и Фишър я проследиха с поглед.

— Страхотно начало на тържеството — отбеляза Хоук.

— Да, наистина — каза Фишър.

— Обърна ли внимание, че тя изобщо не си направи труда да обясни, защо Катрин Блекстоун не действаше типично за ролята си?

— Да, — отвърна Фишър — това е интересно.

Те се погледнаха за момент, свиха рамене и си наляха още от плодовия ликьор.

— Кой, по дяволите, би бил достатъчно отчаян, че да нападне Блекстоун в дома на Гонт? — каза Хоук. — Добре. Гонт не е най-могъщият магьосник, който някога съм срещал, но бих го класирал сред най-добрите десет. Очевидно не бих го зачеркнал, без адски добро основание.

— Правилно — съгласи се Фишър. — Ако не друго нашият потенциален убиец трябва да е страшно самонадеян. Или луд, или и двете.

— Или знае нещо, което ние не знаем — добави мрачно Хоук. — Мислиш ли, че трябва да кажем нещо на Блекстоун?

— Още не — каза Фишър. — Какво бихме могли да му кажем, което той вече не знае? Освен това, както каза ти, кой би могъл да се добере до него тук?

— Не съществува място, което да е така добре защитено, че някой достатъчно твърдо решен да не може да намери път към него — твърдо заяви Хоук. — В края на краищата, това може да не е пряка атака. То може да е нещо подготвено предварително.

— Някоя предварително уредена магия или проклятие. — Фишър кимна бавно. — Или може да е отровена храната.

— Или пиенето — добави Хоук.

Те погледнаха празните си чаши.

— Малко вероятно — каза Фишър. — Магьосницата каза, че някой е замислил едно убийство тази нощ, а не няколко. Във всеки случай, Гонт сигурно ще бъде в състояние да открие присъствието на нещо отровно, каквото и да е то. Същото се отнася и за всякакъв вид магии.

— Така мисля и аз — каза Хоук. — Добре, отровата я изключваме, но една пряка атака изглежда още по-невероятна. За да се добере до Блекстоун, един убиец трябва да преодолее всичките защити на Гонт и после да си пробие път с бой през нас. В Лоу Кингдомс има толкова добри убийци, но аз наистина не мисля, че Блекстоун е достатъчно важна личност, за да оправдае тяхното внимание. Не, аз мисля, че най-вероятна трябва да бъде атака с някакъв вид магия.

— Но по думите на магьосницата тази къща е обгърната от защитни магии.

— Да. — Хоук поклати възмутено глава. — Никога нищо не е просто, нали? Знаеш ли Изобел, мисля, че поне веднъж бих желал да работя върху някой случай, който е прост и ясен. Просто за разнообразие.

— И така, какво ще правим? — попита Фишър.

— Ще стоим близо до Блекстоун и ще наблюдаваме внимателно всички останали.

— Звучи като отлична идея — каза Доримънт.

Хоук и Фишър го погледнаха хладно, а Доримънт не пропусна начина, по който те поставиха машинално ръце върху оръжията на хълбоците си и по гърба му полазиха студени тръпки.

Като политически съветник, навремето Доримънт се беше оплел с някои брутални хора, но един поглед към зоркото око на Хоук бе достатъчен, за да го убеди, че всичко, което бе слушал за Хоук и Фишър е истина. Тези хора бяха опасни. Той им се усмихна спокойно с надеждата, че те ще отдадат потта по челото му на горещината.

— Позволете ми да ви се представя. Греъм Доримънт, политически съветник на Уилям.

Хоук кимна учтиво.

— Аз съм…

— О, аз зная кои сте вие двамата — побърза да го прекъсне Доримънт. — Всеки в Хейвън е чувал за Хоук и Фишър.

— Най-после, прочути — сухо отбеляза Фишър.

Доримънт тихичко се засмя.

— Почтените служители от охраната са такава рядкост, каквато са почтените политици. Ето защо аз специално помолих за вас като телохранители на Уилям.

— Магьосницата смята, че Блекстоун е в опасност — каза Фишър. — Тя мисли, че тази нощ някой ще се опита да го убие.

Доримънт се намръщи.

— Аз не бих взел твърде на сериозно казаното от Визидж, капитан Фишър. Тя е достатъчно добра в своята професия, но вижда заплаха във всяка сянка.

— Но Блекстоун има врагове — настоя Хоук.