Хоук и Фишер

Цялата тази мудност му действаше на нервите. Внезапно много силно му се прииска да се разбеснее и претърси цялата къща, докато не открие липсващото момиче, но знаеше, че не би могъл да го стори. Първо, ако тук нямаше никой, собствениците щяха да го дадат под съд, и второ, ако имаше вампир, той обезателно щеше да е добре скрит и нищо друго, освен грижливо методично търсене нямаше да помогне. Стая по стая, постепенно, според наръчника. „Следвай процедурите!“, а той и Фишър трябваше, все пак, да излязат живи от тази ситуация.

Хоук отиде до леглото и се отпусна на ръце и колене, за да погледне под него. Един голям космат паяк се стрелна от сенките и той падна назад с вик на уплаха. Паякът бързо изчезна обратно в сенките. Хоук възстанови равновесието си и хвърли злобен поглед на Фишър, която правеше отчаяни усилия да не се разсмее и едва успяваше да се удържи. Хоук изломоти нещо под нос, вдигна лампата от пода и я разлюля пред себе си наляво-надясно. Под леглото нямаше нищо друго, освен прах.

Нито в сандъка, нито под леглото. Така остана само гардероба. Това изглеждаше съвсем очевидно. Хоук се изправи с мъка на крака, остави лампата върху сандъка и се премести, за да застане пред гардероба.

Този елемент от мебелировката беше с доста големи размери — почти седем фута висок и четири фута широк. „Чудя се, как ли е бил качен по стълбите?“ — разсеяно помисли той. После хвана дръжката на гардеробната врата, направи знак на Фишър да се приготви и отвори вратата с рязко движение.

Вътре, на касапска кука, висеше една гола млада девойка. Очите й бяха широко отворени и втренчени. Бе мъртва от известно време. Две назъбени прободни рани личаха върху гърлото й, яркочервени на фона на бялата кожа. Стоманеният връх на касапската кука стърчеше от дясното й рамо точно над ключицата. От раната не се стичаше никаква кръв, което предполагаше, че е била мъртва още преди да бъде окачена на куката. Хоук преглътна трудно и посегна, за да докосне ръката на мъртвото момиче. Плътта беше леденостудена.

— По дяволите! — тихо изруга той. — О, по дяволите!

— Това е тя, нали? — каза Фишър. — Дъщерята на съветник Траск.

— Да — потвърди Хоук. — Тя е.

— Вампирът трябва да е бил жаден. Или, може би, просто лаком. Съмнявам се дали в тялото й е останала и капка кръв.

— Погледни я — каза Хоук с дрезгав глас. — Шестнадесетгодишна, а оставена да виси в мрака като бут от заклано говедо. Тя бе така хубава, така жива… Не заслужаваше да умре по този начин.

— Спокойно — промълви Фишър. — Успокой се, скъпи. Ние ще заловим негодника, който е сторил това. Нека сега свалим момичето.

— Какво? — Хоук погледна смутено Фишър.

— Трябва да я свалим долу, Хоук. Тя е умряла от вампирско ухапване. Ако я оставим, ще се надигне отново, като една от тях. Можем да й спестим поне това.

— Да. Разбира се. — Хоук кимна бавно.

Те успяха някак си, със задружни усилия, да откачат тялото от куката и да го извадят от гардероба. Двамата поставиха мъртвото момиче на леглото, а Хоук се опита да затвори втренчените очи. Те не искаха да останат затворени и накрая Фишър постави две монети върху тях, които да задържат клепачите спуснати.

— Дори не зная името й — каза Хоук. — Познавам я само като дъщеря на Траск.

Писъкът го завари неподготвен и той едва бе започнал да се обръща, когато голяма тежест се блъсна в него изотзад. Двамата с нападателя се проснаха на пода, а брадвата изхвръкна от ръката му. Хоук го ръгна с лакът в ребрата и се освободи. После се отдалечи лазешком, насочвайки се към брадвата си. Нападателят се наведе към краката му, а Фишър пристъпи напред, за да го промуши с меча си. Мъжът се извърна настрана в последния момент и сграбчи протегнатата ръка на Фишър. Тя изпъшка силно, когато пръстите му се впиха в ръката й, смачквайки мускулите към костта. Мечът падна от изтръпналите й пръсти. Тя впи нокти в ръката му, но не можа да я помръдне. Той беше силен, невероятно силен и Фишър не можеше да се отскубне.

Нападателят я отхвърли от себе си. Тя се блъсна в далечната стена и се свлече замаяна на пода. Хоук тръгна напред с брадва в ръка и после спря като закован, когато видя кой бе нападателя.

— Траск… — Хоук зина към невзрачния мъж на средна възраст, който стоеше пред него и му се усмихваше. Съветникът беше малко по-висок от среден на ръст и болезнено слаб, но очите му горяха на призрачно бледото лице.

— Тя беше ваша дъщеря, негодник такъв! — изсъска Хоук. — Ваша собствена дъщеря…

— Тя ще живее вечно — отвърна Траск с ужасно спокоен и умерен глас. — Също и аз. Моят господар ми обеща това. Дъщеря ми отначало се боеше. Тя не разбираше. Но ще разбере. Ние никога няма да остареем, да погрознеем и да лежим завинаги в студената земя. Ще бъден силни и могъщи, и всички ще се боят от нас. Всичко, което трябва да направя, е да защитя господаря от глупаци като вас.