Храмът на инките

Скофийлд е герой за всички сезони — нещо като Индиана Джоунс, безстрашен, но мил човек, който може да убива лошите, но казва на момиченцето до него да си затвори очите. — А Уилям Рейс е по-обикновен мъж и трябва да открие героичния си характер при най-невероятни обстоятелства. Както се досещате, аз обичам да изобразявам героите си с оглед на актьорите, които биха могли да изиграят ролите им в киноверсии на книгите ми. Описвах Скофийлд като постоянно си представях Том Круз (той дори е показан в книгата като висок метър седемдесет и осем и с остра черна коса! Уилям Рейс, от друга страна, винаги е бил Брад Пит — Брад Пит с очила и вечна бейзболна шапка.

Като направих Рейс обикновен човек обаче, открих, че мога много да се забавлявам с неговия страх. Той не е герой. Страхува се, дори когато върши най-невъобразими неща (минава под бясно носещи се моторници, скача от един на друг самолет във въздуха…). По едно време той вижда в храма скелет, който според него е на Ренко и си мисли: „Ето какво очаква героите“. Но като Алберто Сантяго, Рейс открива, че да си герой всъщност е съвсем просто — при всички обстоятелства правиш каквото е редно.

Как се появи „Храмът на Инките“?

Създаването му е малко по-различно от това на „Експлозивно“.

Исках да напиша книга, в която действието да се развива в два различни периода, но повратите в първата история да оказват влияние върху втората (например откритият от Рейс скелет в съвременната история загатва на читателя, че в миналото Ренко е бил сполетян от ужасен край. И обратно, в историята, която се развива в миналото, Алберто научава за лабиринта под Вилкафор, но Рейс използва тази информация в своя полза).

А и двете истории ми даваха двойно повече действие!

Освен това инките винаги са ме привличали. Реших, че мога да опиша шеметни приключения, развиващи се през 1535 г., докато в същото време разказвам свръхмодерен трилър като „Експлозивно“. Естествено, от време на време се опасявах, че главата ми ще се взриви от всички тези герои, които тичат насам-натам. Но си струваше.

Уилям Рейс ще се появи ли отново?

Като се изключат непредвидени творчески отклонения (например ако Джордж Лукас ме повика, за да напиша Епизод II и III на „Междузвездни войни“… Джордж, четеш ли това?), да, Уилям Рейс определено ще се завърне за нови приключения.

Всъщност наскоро измислих още една история с Рейс — той ще трябва да преведе друг ръкопис и така пак ще се получи раздвояване на действието. Но като имам пред вид желанието си да напиша нова книга за Скофийлд, в бъдеще може да се наложи да редувам тези двама герои.

След написването на „Експлозивно“ ти често се появяваш в медиите. Имаш ли някакви интересни спомени, свързани с това?

Изявите ми в „Клио“ и „Космо“ — като добра партия за женитба и преуспял човек под тридесет години — беше голямо събитие. Най-много се поласках, когато един мой приятел ми каза, че в следващия брой на „Клио“ някаква читателка питала къде може да намери телефонния ми номер!

Къде искаш да си след десет години, Матю?

Имам няколко цели в живота и те се основават на постиженията на двама творци, на които се възхищавам най-много — Майкъл Крайтън и Джордж Лукас.

Искам да пиша романи, искам да режисирам документални филми, искам да правя телевизионни сериали.

Така че след десет години искам:

— романите ми да постигнат скромен успех по целия свят,

— по моите книги да е създаден поне един холивудски филм (самото продаване на правата за филмиране не означава, че филмът ще бъде заснет или пък че ще бъде заснет добре — само питайте Стивън Кинг) — и да съм режисирал поне един документален филм.

Във всеки случай, винаги си поставям големи цели, тъй като вярвам в максимата „Ако се стремиш към звездите, можеш да стигнеш до луната“. И освен това човек се ражда само веднъж, така че защо да не изживея живота си добре?

Някакви последни думи?

Да. До всички, които четат тези редове: надявам се, че книгата ви е доставила удоволствие.

Матю Райли

октомври 1999 г.