Храмът на инките

Ще настъпи време, когато ще дойде той,

човек, герои, носещ Слънчевия знак.

Той ще има смелостта да се бие с големите гущери,

той ще има джинга,

той ще се радва на помощта на сърцати мъже,

мъже, които ще дадат живота си

за неговата благородна кауза,

и той ще падне от небето, за да спаси нашия дух.

Той е Избраникът.

Дали съм от тези сърцати мъже?

Странно е, но сега, след всичко, което преживях, мисля, че наистина съм от тях.

Достойни пътешественико, този разказ е към своя край.

Нека тези редове те заварят в добро здраве. Желая ти щастие и любов

Сбогом.

А. С.

Рейс седеше в пътническия отсек на хидроплана, вперил очи в последната страница от бележника на Алберто Сантяго.

Радваше се, че след всичките си приключения добрият монах е намерил щастие. Заслужаваше го.

Мислеше си за неговото преобразяване — преобразяването му от плах монах в смел защитник на идола.

После отново погледна пророчеството и се замисли за Ренко. За приликите между княза и самия себе си.

И двамата носеха Слънчевия знак.

И двамата се бяха били с каймани и бяха проявили котешко равновесие.

И двамата се бяха радвали на помощта на сърцати мъже и бяха рискували живота си за своята кауза.

И накрая, разбира се, и двамата бяха падали от…

Я почакай, каза си Рейс.

Ренко никога не беше падал от небето…

Интервю с Матю Райли

Винаги ли си искал да станеш писател?

Предполагам, че винаги съм обичал да пиша. Но едва когато започнах първия си роман „Състезание“, осъзнах, че искам да съм писател. По това време следвах в университета и работех над книгата в свободното си време.

Започвах в девет сутринта и изведнъж виждах, че е станало седем вечерта — и все пак ми се струваше, че са изтекли само пет минути! Тогава разбрах, че съм писател.

Първите признаци се появиха още във втори клас, когато се заех да създам новела по „Междузвездни войни“. Това щеше да е най-дългата история, писана от седемгодишно дете. Стигнах до втора страница и се отказах. Но намерението съществуваше! А веднъж в гимназията за едно домашно по „творческо съчинение“, което трябваше да е три страници, ми хрумна история, чието последно изречение внасяше обрат в действието. Мисля, че това говори нещо.

Кога започна първия си роман?

Написах „Състезание“ година след гимназията. Бях на деветнадесет и го завърших на двадесет. Мотивацията ми по времето, когато пишех книгата: само действие, действие отначало докрай — роман, който приковава читателя заради самия бесен развой на повествованието. Честно казано, струваше ми се, че в книгите, които четях, действията се развиват прекалено бавно или са прекалено разводнени. Освен това не виждах защо да не може да има наистина батални сцени, още по-мащабни от тези в касовите холивудски филми. Филмите са ограничени.

За какво се разказва в „Състезание“?

Това е история за един човек, когото затварят в Нюйоркската щатска библиотека и му казват, че е избран да представлява човешката раса в състезание, провеждащо се веднъж на хиляда години. В сградата заедно с него има шестима извънземни, всички изходи са заключени.

Никой не може да я напусне, докато не остане жив само един участник. Седем влизат, излиза само един. С други думи, това е добрата стара тема за битка на живот и смърт. Много ужасяващи извънземни и хитри номера.

Според мен „Състезание“ в много по-голяма степен е безкрайна поредица от светкавично развиващи се смразяващи сцени, отколкото „Експлозивно“ и „Храмът на инките“. Киноверсията ще е страхотна — нещо като комбинация от „Умирай трудно“ и „Извънземни“.

Какво те накара да финансираш сам издаването на „Състезание“?

Съвсем просто е. Предложих романа на всички големи издателства в Сидни и те го отхвърлиха! И тогава го публикувах сам, защото исках да се продава. Честно казано, смятах, че е добър и си мислех, че издателствата не са му обърнали нужното внимание (убеден съм, че някои издатели изобщо не са го прочели).

Ето защо реших да привлека вниманието им по друг начин. Ако „Състезание“ се появеше по лавиците на големите книжарници, някой можеше да го забележи. И така, с помощта на брат ми Стивън публикувах романа — със страхотна корица — и лично го предложих на книгоразпространителите. Отпечатването на хиляда броя ми струваше осем хиляди долара — в печатница, наречена „Десктоп Пъблишинг“ (правя им безплатна реклама, но хей, те се справиха чудесно. А, и освен това цените са от J996 г.).