Хронолитите

— Хронолитите имат най-различни ограничения — отново заговори Сю със сънен глас. — Върху масата например или върху еквивалента на масата, ако приемем, че това, от което са направени, не е обикновена материя. Знаеш ли, че никога досега не е имало хронолит, с маса или с еквивалента й, по-голяма от приблизително двеста хиляди тона? И не поради липса на желание от страна на Куин, сигурна съм. Ако можеше, щеше да ги издигне и до луната. Но отново, отвъд определена точка енергийният разход нараства експоненциално. Стабилността също започва да страда. Проявяват се вторични ефекти. Скоти, имаш ли представа какво може да се случи с хронолит, ако прехвърли дори с частица теоретичната граница за маса?

Казах, че нямам.

— Ще стане нестабилен и ще се разруши. Вероятно по доста импозантен начин. Неговата Калаби-Яу геометрия ще претърпи нещо като разгъване. На практика резултатът ще бъде катастрофален.

Но Куин бе достатъчно умен, за да не позволи досега да се случи подобно нещо. Както изглежда, той бе наясно с всички тези опасности по пътя. Което не вещаеше нищо добро за нашето малко, донкихотовско пътешествие из огрените от слънце Западни територии.

— Бих пийнала една кола — рече неочаквано Сю. — Гърлото ми пресъхна. Ще ми вземеш ли от бензиностанцията, ако изобщо продават?

Кимнах, слязох от пикапа и прекосих чакълестата площадка покрай останалите камиони. Бензиностанцията бе като самотен пост, стара куполовидна постройка с магазинче от едната страна и редица ръждясали варели отзад. На вратата стоеше възрастен мъж и оглеждаше редицата камиони, засенчил очи с длан. Сигурно отдавна не бе виждал толкова машини на едно място. Не изглеждаше особено щастлив от клиентелата.

Бензиноколонките бяха автоматизирани, манипулаторни ръце пълнеха резервоарите и почистваха прозорците. Сметката се изписваше на светещ екран, който отдавна не бе мит от прахоляка.

— Здрасти — рекох. — Май от доста време не е валяло по тези места.

Управителят на бензиностанцията свали ръка и примижа към мен.

— От май месец насам — отвърна.

— Имате ли студени напитки вътре?

— Сода и разни други неща.

— Може ли да погледна?

Той отстъпи встрани.

— Парите са ваши, господине.

В сравнение с горещината навън вътре изглеждаше почти студено. Нямаше кой знае какъв избор по лавиците. В хладилната витрина открих няколко кутии с кола, бира и оранжада. Избрах три от тях напосоки.

Когато застанах при касата управителят втренчи поглед в челото ми.

— Нещо не е наред ли? — попитах.

— Само проверявах за числото.

— Числото?

— На Звяра — поясни той и посочи надписа върху касовия апарат: „Готов съм за Антихриста! А ти?“

— Аз пък съм готов само за няколко освежаващи напитки.

— Така и предполагах.

Той ме изпроводи до вратата и отново огледа върволицата от камиони.

— Май в града е дошъл цирк — рече и се изплю в прахта.

— Тоалетната с ключ ли е?

— На пирон до вратата — палецът му посочи наляво. — Имай милост и пусни водата, като свършиш.

Точката на пристигане — идентифицирана чрез сателитно наблюдение и прецизирана с локално измерване на остатъчната радиация — бе също толкова загадъчна и неинформативна, колкото много други местоположения на хронолити.

Хронолитите в малки земеделски градчета, които обикновено не нанасяха сериозни поражения, се наричаха „стратегически“, докато истинските разрушители на градове, от типа в Банкок или Ерусалим, носеха названието „тактически“. Дали в тези названия имаше някакъв смисъл, или бяха само случайни, оставаше тепърва да се разбере.

Уайомингският паметник обаче със сигурност попадаше в графата „стратегически“. В преобладаващата си част Уайоминг е високо каменисто плато, насечено от планини — „земя на височини и низини“, както я бе кръстил един губернатор от двайсети век. Щатът разполагаше с нефтени залежи и основният поминък бе животновъдството, което означаваше, че не се очакват сериозни последствия при появата на куинистки камък. Освен това мястото на предполагаемата поява не се отличаваше с нищо особено, ако се изключеха няколко паянтови постройки и бърлоги на прерийни кучета. Най-близкото селище бе пощенски пункт на име Модести Крийк, на петнайсет минути по-нататък по двулентовото шосе, което пресичаше равнина с изсъхнали останки от памучни насаждения. Поехме по този второстепенен път с необходимата предпазливост и Сю прекъсна дългия си монолог, за да се полюбува на храсталаците от див чай и коприва, когато наближихме зоната.

— За какво му е на хронолит да се появява на подобно място — попитах я аз.

— Не зная — отвърна тя. — Но въпросът е напълно резонен. Сигурно има някакъв смисъл. Това е като да играеш шах и внезапно, без никаква причина, твоят противник да премести офицера си до края на полето. Или е глупава грешка, или гамбит.

Значи беше гамбит: диверсия, фалшива заплаха, провокация, примамка. Но какво значение, сви рамене Сю. Каквато и да е целта на този хронолит, ние ще попречим на появата му.