Кюрдският кръст

Приятно ми бе, че спряха, понеже не можех да виждам с дясното око и трябваше да стрелям от лявата страна.

После се изтеглих през дупката, без да се осмелят да ме последват.

Сега вече две страни от ограждението горяха буйно. В гората, докъдето стигаше сиянието на огъня, бе светло като ден. Понеже вече нямаше защо да се опасявам от враговете, не направих обиколка, а се затичах надолу към реката и после нагоре по откоса, където беше още по-светло отколкото в долината. При входа на бивака скочих на Халеф и тримата спасени.

Мир юсуфи стояха прави, вперили взор в огъня, който не можеха да си обяснят. Юсуф Али мина през тях със сина си на ръце, без да обърне внимание на техните въпроси. Халеф беше разказал на исполина, че племето му не е пожелало да участва в спасението. Аз го последвах с жена му. На Халеф сърцето обаче не можеше да изтрае. Той спря да разкаже на мир юсуфи какво се е случило.

Отидохме в колибата на Юсуф Али. Веднага бяха запалени две маслени лампи, за да прегледам състоянието на неговия син. За щастие той не беше висял дълго на кръста и мускулите и сухожилията му бяха здрави. Вярно, изпитваше силни болки и се чувстваше като разбит, но някакво опасно нараняване не можах да открия.

Що се отнася до мен, аз се уплаших от самия себе си, когато се погледнах в един съд с вода — послужи ми за огледало. Око и нос образуваха една синьо-червена хълмиста верига в лицето ми, но не се съмнявах, че със студени компреси и спокойствие отокът ще спадне. Юсуф Али още не беше ми се извинил. Сега ме помоли за прошка по такъв начин, че след вътрешното обръщане във вяра с двойно удоволствие му простих „мръсния удар“.

Когато Халеф дойде, Фатима Мариях излезе да раздуха огъня и допече овена. Така злощастно прекъснатата вечеря сега се превърна в празничен пир. Уредихме си го в къщата, понеже се сърдехме на мир махмалли. Не пуснахме никого.

След храна Хюсеин Иса трябваше да спи. Ние останалите още дълго останахме будни, обсъждайки събитието. После им разказах за Юсуф — дърводелеца, за Мариях — светата Дева, и за Иса — Сина Божи. Разказах за смъртта, възкресението и възнесението на Спасителя и го правех, както се приказва на деца, съобразявайки се с духовните сили на тези хора.

Такива часове са святи. Моите слушатели ме следяха с такова благоговение, каквото можех само да желая. Мисля, че никой мисионер не е имал по-добър успех от моя сега. Юсуф Али буквално се смяташе за дърводелеца Йосиф и беше горд, че е баща на един толкова благочестив и дори разпнат християнин. Той прояви твърда решимост да отиде с Хюсеин Иса в Мосул и накрая извика въодушевен:

— Господарю, днешният ден навеки ме смрази с Мохамед. Аз ще стана християнин и за мен ще бъде голямо щастие да видя сина си свещеник.

Фатима Мариях се хвърли на врата му и го целуна пред очите ни. Нейният син още отпреди й беше разказвал за страдалната майка и това се бе съхранило трайно в нейната памет. От всичките свети личности, за които им разправих, редом със Спасителя тя най-дълбоко в сърцето си беше сключила „Mater dolorosa“. Целуна ми, плачейки, ръцете и каза:

— Днес добих представа какво е изтърпяла страдалната майка. Светата Дева отпрати болките от мен. На нея единствено трябва моят син да принадлежи, а аз ще бъда негова и значи също нейна слугиня. Това е моят обет и аз ще го спазя.

На разсъмване трябваше все пак да си легнем да поспим. Когато се събудихме по обяд, Хюсеин Иса се чувстваше много по-добре, а моето лице беше придобило по-улегнал, жълтеникав цвят. Окото вече надничаше, макар и безсилно, от отока — приблизително като дребна стафида от хубаво втасал английски коледен пудинг.

Тъй като вече бе невъзможно да тръгнем, то трябваше да се съгласим на една уговорка с мир юсуфи. Халеф остана с храбрия гавазин като гост при малкоегунд, а аз — при Юсуф Али, на когото малкоегунд трябваше да доставя ястията. Кюрдите бяха безкрайно горди с нас. Двама смелчаци бяха измъкнали трима пленници сред триста врагове. На това отгоре гората продължи още два дни назад да гори. Мир махмалли бяха изгубили много животни, лятното им обиталище беше разрушено от огъня и понеже трябваше да си потърсят друго, за дълго време отпадаха като грижа на мир юсуфи. Последните ни държаха голяма благодарност и те по свой начин ни я принасяха честно.

Моето оздравяване напредваше по-бързо от това на Хюсеин Иса. Когато на мен окото възприе отново прежния си вид и носът ми спадна до първоначалната си красота, той все още чувстваше голяма отмалялост в крайниците. Трябваше да остане по-дълго от мен. Твърдо бе решено, че ще вземе родителите си, и аз го помолих да предаде при тази възможност моя дързък гавазин в Керкук. Касем много се зарадва, тъй като бе изгубил всяко желание да язди по-нататък с човек, който подхваща бой с дузина и повече кюрди и сетне пали техните къщи, огради и гори. Той получи от мен бакшиш, от който беше далеч по-доволен отколкото от мен самия.