Клуб „Кемъл“

Завръщането на Джеймс Бренан в Белия дом се превърна в триумфално събитие, на което присъстваха стотици хиляди хора. В краткото си телевизионно обръщение той изрази дълбока признателност към Картър Грей за безупречната му работа. В заключение благодари и на своя вицепрезидент, заместил го успешно по време на кризата. Разбира се, благодарности бяха отправени и към американския народ за неговото достойно поведение.

Изправена до шефа си, началничката на кабинета буквално сияеше. Първите допитвания до общественото мнение след кризата сочеха безпрецедентно 86-процентно доверие към Бренан, което със сигурност означаваше спечелването на втори мандат на предстоящите президентски избори, разбира се, ако междувременно не се случеше нещо катастрофално.

Самият Бренан получи подробен доклад за развоя на събитията, но никой не беше в състояние да посочи поименно похитителите. Вече беше ясно, че Сирия и групировката „Шария“ нямат нищо общо с атентата, особено след безпристрастния анализ на тайните служби, който категорично отхвърляше възможността групировката да разполага с възможности за такава операция на територията на Съединените щати. Засега нямаше обяснение на факта, че толкова много опитни арабски терористи бяха успели да проникнат в страната въпреки изключителните мерки за сигурност по границите.

Сирия и останалите арабски страни все още бяха в шок, но след като се бяха изправили на ръба на пропастта, всички без изключение даваха знаци за едно по-пълноценно международно сътрудничество. Оставаше да се види дали тези настроения ще имат дълготраен характер.

Вицепрезидентът Хамилтън си взе няколко дни отпуск. Само секунда го беше разделила от отговорността да се превърне в първия държавен глава след Хари Труман, заповядал употребата на ядрено оръжие. Всички бяха убедени, че Хамилтън бързо ще се възстанови.

Бренан със смайване научи, че почти всички похитители са загинали, като са се погрижили да не пожертват никой от американците. Докато разсъждаваше по този въпрос, той гледаше запис на една от любимите си „кръгли маси“ на политическа тема, излъчена по време на отсъствието му. Четиримата участници в нея бяха категорични, че става въпрос за някакъв сложен трик.

„А какво ще стане, ако президентът действително бъде върнат?“ — попита един от по-умерените участници в предаването.

На което останалите единодушно отвърнаха, че това би било още един трик.

„С каква цел? — попита умереният. — Похитителите дадоха повече от двайсет жертви. Биха могли да убият президента по всяко време без никакви проблеми. Какво ще спечелят в случай, че го върнат жив и здрав?“

„Трябва да си даваме сметка, че тези хора не се спират пред нищо — отговори един от опонентите му. — След като не успяха да ни разбият с терористичните си актове, стана ясно, че ние не само отвръщаме на удара, но и сме на път да спечелим войната срещу тероризма. Затова сменят тактиката.“

„И решават да не ни избиват?“ — учудено попита умереният.

„Точно така“ — отвърна с лукава усмивка другият.

Бренан получи копие от исканията на похитителите и се затвори в кабинета си. Остана ужасен от факта, че САЩ са били на косъм от ядрена бомбардировка над една страна, която нямаше участие в приписваното й престъпление. Макар че публично похвали заместника си за проявената твърдост и кураж, той беше дълбоко смаян от лекотата, с която Хамилтън беше взел решението за употреба на ядрено оръжие. И това го накара сериозно да се замисли. Изглежда, беше по-добре да си потърси друг партньор за предстоящата предизборна надпревара.

След освобождаването на президента световните медии започнаха да говорят далеч по-открито за исканията на похитителите. В столиците на страните от Европа, Южна Америка и Азия обръщаха внимание най-вече на същността на тези искания, защото върху тях не падаше сянката на убити хора и жестоки разрушения.

В крайна сметка Бренан реши да свика Съвета за национална сигурност и постави на обсъждане исканията на похитителите.

— Това е абсурд, сър — изрази протеста си съветникът му по националната сигурност. — В никакъв случай не можем да се съобразяваме с подобни искания!

— Дори обсъждането им ще бъде признак за слабост от наша страна — подкрепи го министърът на отбраната Декър.

— Бяхме на секунди от убийството на шест милиона души заради неточна информация! — раздразнено отвърна президентът.

— Не ние започнахме това, сър — контрира Декър. — А при всички случаи съществува риск.