Към пропаст

Драган. Да, де по-добре би намерила отдих и успокоение от житейските тревълнения, ако не в една тиха света обител, дето ще бъдеш окръжавана с всичкото внимание и почест, длъжими на твоето високо положение. (Теодора си кърши ръцете с вид на дълбока скръб.) Давай си сърце, бъди бодра, царице. Царят сам ще дойде подир малко лично да говори с тебе. Стягай се.

Теодора(няколко време стои вкаменена и мълчи. Внезапно троснато). Коя ще земе Александър?

Драган. Не знам, господарко.

Теодора. Аз знам: еврейката! (Отпуща се на стола примряла.)

Драган(отива към нея уплашено). Царице! (Отива надясно и вика.) Елате!

Влазят бързешката Стана и Мара.

Явление 9

Горните, Стана и Мара

Стана(като вижда Теодора). Господарката ще умре! Повикайте царя!

Стана и Мара разкопчават Теодора и й разтриват слепите очи. Тя погледва.

Драган. Царицата се свестява. Не трябва да се безпокои царя. Това беше минутно прилошаване. (Излазя.)

Теодора(опира се на стола изнемощяла). Моля ви, оставете ме… Добре съм вече… Благодаря ви…

Стана. Не желаеш ли нищо?

Теодора. Нищо. Оставете ме. (Стана и Мара се отдалечават. Теодора няколко време със затворени очи хълца.)

Явление 10

Александър и Евстратий

Александър(влазя отдясно с Евстратия). Кастрофилакте, всичко готово ли е?

Евстратий. Готово, господарю. Ловчийската челяд е на двора. Също и болярите чакат.

Александър. През моето отсъствие ще пазиш хубаво града от безредици.

Евстратий(кланя се). Слушам.

Александър. Оставям Сара у баща й. Нека четири войника да бдят пред Ароновата вратня дене и ноще.

Евстратий. Твоята заповед ще се изпълни.

Александър. Нямам нищо повече. (Дава му знак с глава, че го отпуща. Евстратий излазя, а той приближава към Теодора.) Теодоро, Драган ти предаде моето решение?

Теодора(глухо). Да.

Александър. И ти си съгласна?

Теодора. Да.

Александър. Добре. Имаш ли да ми изкажеш някое желание?

Теодора. Нищо.

Александър. Помисли си; аз съм готов да направя всичко, което е в силите ми, за да ти у годя.

Теодора. Излишно. Усеща ли един покойник, че го погребват тържествено?

Александър(гледа я ледено). Желая ти добро здраве, по-малко сълзи и повече храброст. (Излазя отляво.)

Теодора(затуля си няколко време очите в няма скръб). Свършено, свършено всичко вече! (Излазя отдясно, придружавана от Стана и Мара. Отляво влазят Красимира и Рад Лупу.)

Явление 11

Красимира и Рад Лупу

Красимира. Раде, ти утре тръгваш?

Рад Лупу. Да, Красимиро.

Красимира(въздиша). Ако да знаеше каква жестокост правиш, ти нямаше тъй да бързаш.

Рад Лупу(очуден). Жестокост?

Красимира. Ти оставяш тука в мъки едно сърце.

Рад Лупу. Знам, Красимиро, но какво мога аз да помогна на царицата? Та и тя не иска да ме вижда, че се мъча…

Красимира. Аз говоря не за царицата, а за Сара.

Рад Лупу(стреснато). Сара?

Красимира. Тя още те обича.

Рад Лупу(поразен). Но тя ме не поглежда даже!

Красимира. Как искаш, шпиони отвсякъде? (Озърта се предпазливо.) Слушай, Сара те обича. Този палат й е черен. Тя е жертва на баща си, който я продаде. Спаси я.

Рад Лупу(прехласнат). Сара?

Красимира(поверително). Тя чезне тайно за тебе. Спаси я, грабни я, заведи я със себе си във Влашко.

Рад Лупу. Сара?

Красимира(тайнствено). От нейна страна ида. Днес царят отива на лов и тая нощ отсъствува от Търново. Сара ще нощува у дома си, както винаги през Александровото отсъствие. Грабни я. Тя ще те чака. Тя ще вика там, но тъй трябва…

Рад Лупу(възхитен). Боже, истина ли е това?

Красимира(поглежда надясно). Но царицата иде. Млъкни. (Отиват към дъното и се спират, приказвайки ниско. Влазят отдясно Теодора, последвана от Стана и Мара.)

Явление 12

Теодора, Стана и Мара