Книгата на живота

— Всички католически церемонии ли се извършват на открито? — попитах, докато завивах Филип по-плътно в одеялото му.

— Доста — отвърна Фернандо. — Никога не съм виждал смисъл в това, но пък нали съм неверник...

— Шшшт — прекъсна го Маркъс и погледна загрижено свещеника. — Отец Антоан е забележително широко скроен и се съгласи да претупа обичайните екзорсизми, но да не прекаляваме. И така, някой знае ли думите на церемонията?

— Аз — обади се Джак.

— И аз — присъедини се Мириам.

— Добре. Джак ще вземе Филип, а Мириам ще държи Ребека. Вие двамата ще говорите. Останалите ще се правим, че внимаваме, и ще кимаме, когато сметнем за подходящо — каза Маркъс, чиято сърдечност не трепна нито за миг. Той вдигна палци към свещеника. — Nous sommes prets, Pere Antoine!*

* Готови сме, отче Антоан (фр.). — Б. пр.

Матю ме хвана за ръката и ме поведе вътре.

— Те добре ли ще бъдат? — прошепнах. Сред кръстниците имаше един-единствен католик в компанията на покръстен, баптист, двама презвитерианци, англиканец, три вещици, демон и трима вампири с неясна деноминация.

— Това е дом на молитвата и моля Бог да бди над тях — промърмори Матю, докато заемахме местата си до олтара. — Да се надяваме, че Той слуша.

Но нито Бог, нито ние имаше за какво да се безпокоим. Джак и Мириам отговориха на перфектен латински на всички въпроси на свещеника относно вярата им и състоянието на душите на децата. Филип се засмя, когато отецът духна в лицето му, за да прогони евентуалните зли духове, и гръмко запротестира, когато в малката му уста бе сложена сол. Ребека проявяваше повече интерес към дългите къдри на Мириам и успя да улови една от тях.

Колкото до останалите кръстници, те бяха внушителна група. Фернандо, Маркъс, Крис, Март и Сара (на мястото на Вивиан Харисън, която не успя да дойде) поемаха с Мириам като кръстници обет да наставляват духовно Ребека. Джак заедно с Хамиш, Фийби, Софи, Амира и Изабо (която заместваше отсъстващия си внук Галоуглас) обещаха да напътстват и да се грижат за Филип. Дори за невярващ като мен древните думи, изречени от свещеника, ме оставиха с чувството, че децата ще получат внимание и грижи, каквото и да се случи.

Церемонията приближи края си и Матю видимо се отпусна. Отец Антоан ни помоли да излезем напред и да вземем Ребека и Филип от кръстниците. Когато се обърнахме за първи път към паството, прозвучаха спонтанни ликуващи възгласи, които се повториха и потретиха.

— И тъй, дойде краят на съглашението! — на висок глас каза един непознат вампир. — Крайно време беше.

— Браво, браво, Ръсел — промърмориха неколцина в отговор.

Камбаните над главите ни зазвъняха. Усмивката ми премина в смях, когато бяхме уловени в щастието на момента.

Както обикновено, точно тогава всичко тръгна наопаки.

Южната врата се отвори и в църквата нахлу студен въздух. На светлината се очерта силует на мъж. Присвих очи, мъчейки се да различа лицето му. В цялата църква вампирите сякаш изчезнаха само за да се появят отново в нефа, препречвайки пътя на новодошлия навътре.

Пристъпих към Матю, притиснала Ребека към гърдите си. Камбаните замлъкнаха, макар че звънът им продължи да отеква във въздуха.

— Поздравления, сестро. — Дълбокият глас на Болдуин изпълни пространството. — Дойдох да посрещна децата ти с добре дошли във фамилията Дьо Клермон.

Матю се изправи в целия си ръст. Без да поглежда назад, той предаде Филип на Джак и тръгна по пътеката към брат си.

— Нашите деца не са Дьо Клермон — хладно каза той. После бръкна във вътрешния джоб на сакото си и показа на Болдуин сгънат документ. — Те принадлежат на мен.

33.

Събралите се за кръщенето създания ахнаха в един глас. Изабо направи знак на отец Антоан, който бързо подбра селяните и ги изведе от църквата. После тя и Фернандо застанаха на стража до мен и Джак.

— Нима очакваш, че ще призная един покварен, поразен от болест клон на рода ми и ще му дам благословията и уважението си? — Болдуин смачка документа в юмрука си.

Очите на Джак почерняха от обидата.

— Матю ти повери Филип. Отговорен си за кръщелника си — напомни му Изабо. — Не позволявай на думите на Болдуин да те провокират да загърбиш волята на своя сир.

Разтреперан, Джак пое дълбоко дъх и кимна. Филип изгука, за да привлече вниманието му, и когато го получи, награди кръстника си с намръщена и загрижена физиономия. Когато младежът вдигна глава, очите му отново бяха зелени и кафяви.

— Не бих нарекъл това дружелюбно поведение, чичо Болдуин — спокойно рече Маркъс. — Да изчакаме и да обсъдим работите на фамилията след пиршеството.

— Не, Маркъс. Ще ги обсъдим сега и ще приключим с въпроса — заяви Матю, пренебрегвайки предложението на сина си.

В друга епоха и на друго място придворните на Хенри VIII бяха съобщили новината за изневярата на петата му жена в църква, така че кралят да си помисли два пъти, преди да убие вестоносеца. Матю явно вярваше, че това би възпряло и Болдуин от опит да му нанесе смъртоносен удар.