Книгата на живота

— Ти можеш да си останеш тук и да се чудиш къде е брат ти, но аз отивам в Полша с Даяна — заяви Изабо. — Сами ще открием Матю.

— Никой никъде няма да ходи. — Маркъс тресна юмрук в масата. — Не и без план. Къде точно се е намирал Майданек?

— Ще заредя карта. — Фийби посегна към компютъра.

Хванах ръката й. Нещо в онова одеяло ми изглеждаше смущаващо познато... Туид, кафеникав меланж, с характерен десен.

— Онова там копче ли е? — Вгледах се по-внимателно. — Това не е одеяло. А сако. — Продължих да се взирам още известно време. — Питър Нокс носеше подобно сако. Помня плата от Оксфорд.

— Вампирите няма да могат да освободят Матю, ако Бенджамин разполага с вещери като Нокс! — възкликна Сара.

— Сякаш четиресет и четвърта се повтаря — тихо промълви Изабо. — Бенджамин си играе с Матю. И с нас.

— Ако е така, то целта му не е била да залови Матю. — Болдуин скръсти ръце на гърдите си и присви очи към екрана. — Капанът му е бил предназначен за друг.

— Той иска леля — рече Галоуглас. — Бенджамин иска да разбере защо тя може да роди дете на вампир.

„Бенджамин иска да родя негово дете“ — помислих си аз.

— Е, няма да му се удаде възможност да експериментира върху Даяна — обади се Маркъс. — Матю по-скоро би умрял, отколкото да позволи подобно нещо.

— Няма нужда от експерименти. Аз вече знам защо тъкачките могат да имат деца от вампири с кръвожадност. — Отговорът вървеше нагоре по ръцете ми с букви и символи от отдавна мъртви езици или такива, които не са били използвани никога, освен от правещи заклинания вещици. Вървите в тялото ми се преплитаха и навиваха на ярки жълти и бели, червени и черни, зелени и сребристи спирали.

— Значи отговорът се е намирал в Книгата на живота — заключи Сара. — Точно както смятаха вампирите.

— И всичко започнало с откриване на вещици. — Стиснах устни, за да не разкрия още нещо. — Маркъс е прав. Ако тръгнем срещу Бенджамин без план и без подкрепата на други създания, той ще победи. И Матю ще умре.

— Пращам ви пътна карта на Южна и Източна Полша — каза гласът на Натаниел от тонколоните. На екрана се отвори нов прозорец. — Това е Аушвиц. — Появи се пурпурен флаг. — А това е Майданек. — Червен флаг отбеляза място в покрайнините на град, който се намираше толкова далеч на изток, че на практика попадаше в Украйна. Между двете места имаше километри и километри полска земя.

— Откъде започваме? — попитах. — От Аушвиц и после на изток?

— Не. Бенджамин не може да е далеч от Люблин — настоя Изабо. — Вещиците, които разпитахме, след като открихме Филип, казаха, че създанието, което го е измъчвало, имало силни връзки с онзи район. Предположихме, че става дума за някакъв местен нацист.

— Какво друго казаха вещиците? — попитах.

— Само, че похитителят на Филип е измъчвал вещиците от Хелм, преди да насочи вниманието си към съпруга ми — отговори Изабо. — Наричаха го Дявола.

Хелм. Открих града за секунди. Хелм се намираше непосредствено на изток от Люблин. Вещерската ми интуиция подсказваше, че Бенджамин е там — или някъде наблизо.

— Ето откъде трябва да започнем да търсим — изтъкнах и докоснах града на картата, сякаш Матю по някакъв начин можеше да усети пръстите ми. На видеото видях, че е оставен сам с мъртвото дете. Устните му продължаваха да се движат, продължаваха да пеят... на момиченце, което никога вече нямаше да чуе каквото и да било.

— Защо си толкова сигурна? — попита Хамиш.

— Защото там беше роден един вещер, с когото се запознах в Прага през шестнайсети век. Той беше тъкач, също като мен. — Докато говорех, имена и родословни дървета плъзнаха по ръцете и дланите ми, черни като татуировки. Появяваха се само за момент и отново избледняваха, но аз знаех какво показват — Авраам бен Елия може би не беше първият, нито последният тъкач в града. Хелм беше мястото, където Бенджамин бе извършил безумните си опити да зачене дете.

На екрана Матю погледна надолу към дясната си ръка. Тя се свиваше в спазми, показалецът почукваше неравномерно върху подлакътника на стола.

— Изглежда, че нервите на ръката му са повредени — каза Маркъс, докато гледаше как пръстите на баща му потрепват.

— Това не беше неволно движение. — Галоуглас се наведе толкова, че брадичката му едва не се опря в клавиатурата. — Това е морзов код.

— Какво казва? — Едва не полудях от тревога при мисълта, че може да сме изпуснали част от съобщението.

— D. Четири. D. Пет. С. Четири. — Галоуглас изреждаше всяка буква. — Господи. Няма абсолютно никакъв смисъл. D. X...

— С 4 — оживи се Хамиш. — DxC4. — Той извика ликуващо. — Не е попаднал в капана. А нарочно го е задействал.

— Не разбирам — стъписах се.

— D4 и D5 са първите два хода от царския гамбит, един от класическите начини да се започне партия шахмат. — Хамиш отиде до камината, до която имаше маса с тежка шахматна дъска върху нея. Той премести две пешки, първо бяла и после черна. — Следващият ход на белите принуждава черните или да изложат ключови фигури на опасност и да си осигурят по-голяма свобода на действие, или да играят на сигурно и да ограничат възможностите си за маневриране. — Хамиш премести друга бяла пешка до първата.